Том Клэнси - Код Заплаха

Но група бивши оператори на Организацията за сигурност на Джамахирията имаше по-добра съдба от останалите си издирвани колеги заради едно значително предимство. Години наред тази малка група шпиони действаше не просто за режима на Кадафи, но и за личното си обогатяване. Работеха под наем в извънработно време в Либия и зад граница, като изпълняваха различни задачи за организирани криминални елементи, за „Ал Каида”, за Революционния съвет „Умаяд”, а и за разузнавателните организации на други страни от Близкия изток.

Някои от групата пострадаха още преди падането на правителството. Неколцина загинаха убити от американски оператори година преди смъртта на Кадафи, а няколко умряха при въздушно нападение на НАТО срещу пристанището в Тобрук по време на революцията. Революционерите заловиха други двама, преди да се качат на самолета в Мисрата, и след като ги гориха с електрически ток, ги бяха увесили голи на куки за месо на пазара. Но седмината оцелели членове на групата успяха да се измъкнат от страната и въпреки че дългите години извънредна работа не ги направиха богати хора, когато дойде време да напуснат като плъхове потъващия кораб с име „Велика социалистическа народна либийска арабска джамахирия”, връзките им в чужбина им дадоха възможност да се скрият от бунтовниците.

Седмината се установиха в Истанбул, Турция, където гостоприемство им оказваха елементи от местния подземен свят, които им дължаха услуги. Не след дълго двама напуснаха групата и се захванаха с почтена работа. Единият се нае като охранител в бижутерски магазин, а другият си намери работа в местна фабрика за пластмаси.

Другите петима останаха в играта на шпиони и се предлагаха като професионални разузнавачи с богат опит. Стараеха се да се грижат за личната и оперативната си сигурност, защото само така можеха да са в безопасност от отмъщението на агентите на новото правителство в Либия, отвъд Средиземно море.

С внимателното си отношение към сигурността бяха успели да живеят в безопасност няколко месеца, но самодоволството се върна, един от тях стана прекалено самоуверен и спря да прави онова, което трябва. Нарушавайки принципа за лична сигурност, се обади на стар приятел в Триполи и приятелят, станал верен на новото правителство, за да крепи главата на раменете си, съобщи за това на новото либийско разузнаване.

Новите либийски шпиони се вълнуваха много от факта, че някои от старите им врагове са в Истанбул, но нямаха възможност за нищо друго. Вкарването на екип в чужда столица с цел убийство/залавяне не беше работа за агенция от новобранци, която още не познава добре собствената си нова сграда.

Но тази информация попадна и в друга организация, която имаше възможност и желание да действа.

Скоро членовете на групата бивши оператори на ОСД се превърнаха в мишена. Не мишена на либийски революционери, тръгнали да изкоренят и последните останки от режима на Кадафи. Не мишена и на разузнавателна агенция от Запада, тръгнала да си разчисти сметките с членовете на бивша вражеска шпионска служба.

Не. Петимата либийци се превърнаха в мишена на един екип убийци от Съединените американски щати, който не присъстваше в никакви регистри.

Преди повече от година член на групата от ОСД беше прострелял и убил мъж на име Брайън Карузо — брат на един от американците и приятел на останалите. Стрелецът беше умрял не много след това, но групата остана и оцеля след революцията, като членовете й сега процъфтяваха в Турция.

Но братът и приятелите на Брайън не забравяха.

Нито пък прощаваха.

Петимата американци лежаха в разнебитената хотелска стая вече часове в очакване на нощта.

Обилен топъл дъжд тропаше по прозореца и повечето от шума в мрачната стая се дължеше на него, защото мъжете вътре не разговаряха много. Те я ползваха за оперативна база, въпреки че четирима от тях имаха стаи в хотели из града за уикенда. Но сега, след всички приготовления, четирима, напуснали хотелите си, се намираха тук с петия от групата и с оборудването си.

В момента седяха неподвижни като камъни, но предишната седмица беше преминала за тях в трескава работа. Проучване на цели, разработване на оперативни планове, създаване на прикрития, запаметяване на основните, второстепенните и третостепенните маршрути за бягство, и координиране на организационната работа по предстоящата мисия.

Сега обаче след приготовленията им оставаше само да чакат нощта.