Том Клэнси - Код Заплаха

Мъжът, когото американците наричаха „Цел едно” седеше на обичайната си маса, поставена на тротоара на бистрото пред хотел „Май” на улица „Мимар Хайретин”. Повечето вечери при хубаво време той сядаше тук за една-две мастики в чаши със студена газирана вода. Въпреки ужасното време тази вечер дългата тента над масите на тротоара го пазеше сух.

Под тентата имаше само още няколко двойки клиенти, които пушеха и пиеха, преди да се върнат в стаите си в хотела или да тръгнат из нощните заведения.

„Цел едно” обичаше вечерната си чашка мастика. Анасоновата млечнобяла течност от джибри от грозде съдържаше алкохол и не можеше да се намери в родината му, Либия, и в други страни, в които по-либералната ислямска школа Ханафи не е на мода, но бившият шпионин от ОСД беше опитвал алкохол понякога, докато упражняваше занаята си зад граница. Сега, когато го издирваха, той обичаше леката тръпка на напитката, която му помагаше да се отпусне и да спи, въпреки че дори и либералната школа Ханафи не позволява пиянството.

По павираната улица на три метра от него преминаха няколко коли. Улицата не можеше да се нарече натоварена дори и вечер в почивен ден с ясно небе. Имаше и пешеходци и „Цел едно” с наслада оглеждаше привлекателните жени на Истанбул, скрити под чадърите си. При вида на краката на някоя сексапилна жена и заради топлата възбуда от мастиката мъжът на масата на тротоара се чувстваше особено добре в дъждовната вечер.

В девет вечерта Сам Дрискол маневрираше сребристия си фиат „Линеа” спокойно и внимателно във вечерния трафик, идващ в стария град Истанбул от околните квартали.

Светлините на града блещукаха по мокрото предно стъкло. Трафикът намаляваше във вътрешността на Стария град и когато американецът спря на един червен светофар, погледна бързо към закрепения на таблото GPS навигатор. След като потвърди разстоянието до целта си, посегна към съседната седалка и сложи ръка върху мотоциклетсткия си шлем. Докато светлините се сменяха, той раздвижи дългия си врат, за да се отпусне, нахлузи шлема и спусна визьора пред очите си.

Потръпваше при мисълта за онова, което предстоеше, но нямаше какво да направи. Въпреки че сърцето му биеше бурно и не можеше да мисли за друго освен операцията, намираше време да клати глава и да си говори сам.

Много неприятни неща беше правил през годините войнишка служба и като оперативен работник, но такова нещо — не.

— Проклето плюкало за мухи.

Либиецът отпи първата глътка от втората чашка мастика за вечерта в мига, когато един сребрист фиат се понесе бързо по улицата, осемдесетина метра северно от него. „Цел едно” гледаше в противоположната посока, където красива млада туркиня с червен чадър в лявата ръка и с повод с миниатюрен шнауцер в дясната премина на тротоара пред него, а той огледа добре дългите й стройни крака.

Но някакъв вик от лявата му страна го накара да насочи вниманието си към кръстовището отпред, където сребристият фиат профуча като неясен силует през светофара. Либиецът се загледа в колата, която се движеше бързо по тихата улица.

Очакваше тя да отмине по пътя си.

Вдигна чашката до устните си — нямаше за какво да се тревожи.

Не и докато колата не зави рязко наляво, при което мокрите й гуми изпищяха и либиецът се озова пред наближаващата го радиаторна решетка на фиата.

Стиснал малката чашка в ръка, „Цел едно” стана бързо, но чувстваше краката си като залепени за тротоара. Не можеше да избяга.

Жената, която разхождаше минишнауцера, изпищя.

Сребристият фиат блъсна мъжа до масата на бистрото, събори го и го тласна силно към тухлената стена на хотел „Май”, като половината му тяло се озова под, а другата половина — пред колата. Гръдният кош на либиеца се разтроши и парченца кост се забиха в жизненоважните му органи като сачми от пушка.

Очевидците в кафенето и по околните улици казваха след това, че мъжът с черната мотоциклетна каска спокойно включил на задна скорост, дори проверил огледалото за обратно виждане, преди да се върне до кръстовището и да замине в северна посока. Не се държал по-различно от всеки друг човек, тръгнал да се повози в неделния ден и след като паркирал пред магазина, осъзнал, че си е оставил портфейла у дома, изкарал колата на заден ход от паркинга и заминал да си вземе портфейла.

Един километър югоизточно от мястото на инцидента Дрискол паркира фиата в частен паркинг. Предният капак на малката кола беше огънат, а предната решетка и бронята — хлътнали, но Сам вкара колата с двигателя напред, за да не се вижда повредата от улицата. Излезе от колата и отиде до един завързан с верига мотоциклет наблизо. Преди да я отключи и да замине в дъждовната нощ, той изпрати кратко съобщение през радиомодула на своя криптиран мобилен телефон.