Том Клэнси - Код Заплаха

Въпреки че така не разбраха кой е Центъра, научиха нещо друго. Като специалист по компютърните мрежи Биъри се убеди, че Центъра е умел хакер.

Докато преглеждаше системните папки, Гавин откри нещо интересно.

— А, здрасти — каза и защрака с мишката, за да мести прозорци и да подчертава текст с непроследима за Райън скорост.

— Какво е това? — запита Джак.

— Много добра нападателна програма.

— Какво прави тя?

Гавин не забави действията си. Джак реши, че онзи е разгледал поне двайсет различни документа през изминалите петдесетина секунди. Докато щракаше и според Джак абсорбираше информацията на екрана пред себе си, Гавин отговори:

— Либиецът е можел да използва тази програма, за да проникне в компютри и мрежи, да краде пароли, да придобива лична информация, да променя данни и да опразва банкови сметки. Знаеш — обичайните кофти работи.

— Значи… Картал е бил хакер?

Гавин затвори всички прозорци на екрана и се обърна с лице към Джак.

— Не. Това не е истинско хакерство.

— Какво искаш да кажеш?

— Това е комплект инструменти за скрипт хлапе.

— Какво?

— Така наричат онези, които не могат да пишат сами зловреден код и затова използват готови програми като тази, които са написани от някой друг. Този комплект тук е като швейцарско ножче с хитринки за киберпрестъпници. Ориентирани към потребителя хакерски материали — зловредни програми, вируси, записвачи на клавишни натискания, код за разбиване на пароли и други такива. Скрипт хлапето само изпраща програмата до другия компютър и тя му върши цялата работа.

Биъри отново се обърна към монитора и заразглежда още други файлове.

— Тук даже има упътване, както и съвети за достъп до компютри, управлявани от администратори на мрежи.

— Ако онзи си осигури достъп до един компютър, който се управлява от администратор, може да види и други неща в мрежата, в която е включен този компютър, така ли?

— Точно така, Джак. Помисли за себе си например. Идваш на работа, включваш си компютъра, въвеждаш си паролата…

— И мога да правя каквото си поискам.

Биъри поклати глава.

— Е, имаш достъп на ниво потребител, затова правиш каквото съм позволил аз. Аз имам администраторски достъп. Ти можеш да гледаш доста данни на нашата мрежа, но аз имам много повече достъп за контрол.

— Значи този либиец е имал инструментите да прониква в мрежи като администратор. Какви мрежи са това? Искам да кажа, какви фирми или кой вид промишленост? Къде би могъл да влезе с тези скриптове?

— Видът няма нищо общо. Всяка става. Ако например иска да краде номера на кредитни карти, може да нападне терминалите на ресторанти или магазини. Но също толкова лесно е можел да проникне в някой университет или авиокомпания, в правителствена служба, в банката на Федералния резерв, ако поиска. Програмите за проникване в мрежи не правят разлика между различните видове индустрия. Те правят каквото могат, за да намерят начин за проникване в мрежата през различни уязвими места.

— Например?

— Например като пароли „парола” или „администратор”, „1234” или пък „пуснимедавляза”, или някоя друга също толкова лесно разгадаема, или пък през отворени портове в компютрите, които позволяват достъп. Могат да се доберат до информация, която не е поставена зад преградната стена и която може да разкрие информация за това кой какъв достъп има и до каква информация, и така хакерът ще може да проникне при тези хора през социалните мрежи или през пространството с месо, и да предположи каква е паролата. До голяма степен и вие правите същото.

— Чакай малко. Какво е това „пространство с месо”, по дяволите?

— Реалният свят, Джак. Ти и аз. Физическата част. Не киберпространството.

Джак сви рамене.

— Добре.

— Не си ли чел нищо от Уилям Гибсън?

Райън си призна, че не е, и Биъри го изгледа напълно учуден.

Джак се постара да върне Биъри в темата.

— Можеш ли да разбереш срещу кого е използвал тези инструменти за нападение?

Биъри го изгледа още малко.

— Срещу никого.

— Защо?

— Не знам, но не е стартирал никоя от тези програми. Заредил я е точно седмица преди да го очистиш, но не я е използвал.

— Откъде я е взел?

Биъри помисли малко, след което отвори интернет браузъра в диска. Прегледа набързо архивираната информация за посетените от Картал страници допреди няколко седмици. Накрая каза:

— Скрипт хлапетата могат да си купят тази програма от специални подземни страници в интернет. Но се басирам, че онзи не я е взел оттам. Залагам пари, че Центъра му я е пратил през „Криптограм”. Получил я е, след като са спрели да си пращат съобщения по електронната поща и след пускането на „Криптограм”, а либиецът не е посещавал страниците в интернет, на които се продават такива програми.