Том Клэнси - Код Заплаха

Въпреки че всички в Колежа се чувстваха стреснати от компрометираните им действия в Турция, повечето все още смятаха, че Биъри е неоснователно предпазлив, дори параноичен. Но никой не се изненада от това, защото за мерките на Гавин за осигуряване на мрежата във фирмата се носеха легенди. Зад гърба му го наричаха Дигиталния нацист, защото настояваше за ежеседмични срещи по сигурността и заради честата смяна на паролите, с които служителите „си спечелваха” достъп до неговата мрежа.

Биъри обещаваше много пъти на колегите си, че в неговата мрежа няма да влезе вирус, и за да удържи обещанието си, оставаше вечно бдителен, а дори понякога досаден за всички други в сградата.

Шумно обявяваше компютърната мрежа на Колежа за свое чедо и я защитаваше от евентуални вреди.

Когато се върна в Колежа с тънкия като за преносим компютър диск, Биъри го сложи в сейф с ключалка с шифър. Райън и директорът по операциите Сам Гренджър, който в този момент се оказа наблизо, го наблюдаваха объркани, но Биъри обясни, че в тази сграда само той ще има достъп до диска. Наистина на диска нямаше локализиращи устройства, но Биъри нямаше представа дали в него не са скрити вируси или други зловредни програми. Предпочиташе заразеното оборудване изобщо да не е тук, но в случая лично щеше да се грижи за сигурността и достъпа до него.

След това Гавин подготви един настолен компютър в конферентната зала на втория етаж, достъпна с карта ключ. Този компютър не участваше в никоя от мрежите в сградата, нямаше жичен или безжичен модем и блутут. Напълно изолиран беше от реалния свят, а също и от киберпространството.

Джак Райън саркастично беше питал Биъри дали не се притеснява, че на диска може да му порастат крака и да опита да избяга от стаята. Биъри бе отговорил:

— Не, Джак, но се притеснявам, че някой от вас може да остане на работа до късно и да вкара флашка или пък лаптоп с кабел за синхронизиране, защото бързате или сте прекалено мързеливи, за да вършите нещата по моя начин.

Отначало Биъри настояваше в стаята да присъства само той, докато компютърът е включен, но Рик Бел, директор на аналитичния отдел, възрази съвсем основателно, че Биъри не е аналитик и че не знае какво да търси, нито пък може да разпознае или да разтълкува данните.

Накрая се разбраха, че за първата сесия с диска в стаята с Биъри ще присъства само един аналитик — Джак-младши, който ще разполага само с тефтер и химикалка, и че ако се наложи търсене на информация с компютри, връзката до останалите ще се извършва по телефон с кабел.

Преди да влязат, Гавин се поколеба. Обърна се към Джак.

— А би ли се съгласил да те претърся?

— Няма проблем.

Биъри остана приятно изненадан.

— Наистина ли?

Джак го изгледа.

— Разбира се. И за да сме още по-сигурни, искаш ли да ми бъркаш по разните места? Тук срещу тази стена ли да се наведа?

— Добре, Джак. Няма нужда да се правиш на задник. Искам да съм сигурен, че не носиш флашки, телефони и всичко, което може да се зарази от нещо в диска.

— Не нося нищо, Гав. Казах ти вече. Защо не приемеш, че тук има и други хора, които не искат мрежата да се прецака? Ти не си единствен на пазара на оперативната сигурност. Направихме всичко, което искаш, но няма да ти позволя да ме претърсваш.

Биъри помисли за секунда.

— Ако мрежата по някакъв начин пострада…

— Разбирам — увери го Джак.

Двамата влязоха в конферентната зала. Биъри извади диска от Истанбул от сейфа и го свърза към компютъра. Включи го и изчака да заработи.

Първоначалният преглед на съдържанието на диска разкри, че оперативната система е най-последната версия на „Уиндоус” и че са качени доста програми, електронна поща, документи и електронни таблици, които трябваше да разгледат.

Програмата за електронна поща и документите имаха защита с парола, но Гавин познаваше точно тази програма за криптиране съвсем добре и за минути се възползва от една „вратичка”, известна на него и на екипа.

Най-напред Биъри и Райън разгледаха електронната поща. Имаха готовност да извикат аналитиците с арабски и турски език от екипа на Рик Бел на третия етаж, а на диска имаше доста документи на тези езици, но бързо стана ясно, че повечето информация, която, изглежда, имаше най-голямо значение за разследването, е на английски.

Откриха двадесетина съобщения на английски език от един и същи източник, с дати до преди около шест месеца. Докато ги четяха в хронологичен ред, Джак говореше по телефона на останалите аналитици: