Том Клэнси - Код Заплаха

Бащата на Джак, президентът на Съединените щати, влезе в стаята, докато двете жени разговаряха. Синът забеляза как привидно суровият му баща се размеква като купчина желе при вида на красивата му лъчезарна приятелка — не престана да се усмихва и да се шегува. Джак се засмя вътрешно на опитите на баща си да изглежда очарователен.

Вечеряха в трапезарията и разговаряха весело и спокойно. Джак-младши говореше най-малко, но от време на време срещаше погледа на Мелани и двамата се усмихваха един на друг.

Джак изобщо не се изненада, че Мелани задаваше повечето въпроси и че почти не говореше за себе си. Майка й беше починала, а заради баща си — бивш полковник от ВВС, беше прекарала голяма част от детството си в чужбина. Това разказа тя на първата дама, когато я питаха, и самият Райън-младши знаеше точно толкова за детството й.

Джак беше убеден, че отрядът от Тайната служба, допуснал посещението й в Белия дом, знае повече за миналото й от самия него.

След вечеря, когато се измъкнаха от Белия дом също така потайно, както дойдоха, Мелани призна на Джак, че отначало се е чувствала нервна, но родителите му са толкова земни хора, че я накарали да забрави, че е в присъствието на главнокомандващия страната и шефа на хирургическото отделение на института за очни болести „Уилмър” към болница „Джон Хопкинс”.

Сега Джак си спомни онази вечер, докато оглеждаше формите на Мелани под халата.

Тя забеляза погледа му и запита:

— Фитнес или бягане?

Двамата тренираха почти всяка сутрин, заедно или сами. Когато тя преспиваше при него, двамата тренираха във фитнес залата в сградата на Джак или пък тичаха три мили около близкото езеро „Уайлд” и през голф игрището „Феъруей Хилс”.

От своя страна Джак Райън никога не преспиваше в апартамента на Мелани в Александрия. Струваше му се странно, че тя никога не го канеше да остане да спи, но Мелани винаги се извиняваше, че апартаментът й, бивш гараж за файтон, е по-малък и от хола на Джак.

Той не я насилваше. Съвсем сигурно знаеше, че това момиче е любовта на живота му, но пък и тя се държеше малко тайнствено и предпазливо. А понякога дори уклончиво.

Джак смяташе, че това е заради обучението й в ЦРУ, и то само засилваше нейния сексапил.

След като той продължи да я гледа, без да отговаря на въпроса й, тя се усмихна над чашата си с кафе.

— Фитнес или бягане, Джак?

Той сви рамене.

— Петнадесет градуса е. Не вали.

Мелани кимна.

— Тичане.

Остави чашата си, стана и тръгна към спалнята да се преоблече.

Джак я изгледа и каза:

— Всъщност тази сутрин има трета опция за фитнес.

Мелани спря и се извърна към него. Устните й оформиха лукава усмивка.

— Каква ли е тя, господин Райън?

— Учените казват, че сексът изгаря повече калории от тичането. И че е по-добре за сърцето.

Тя вдигна вежди.

— Учените ли го казват?

Той кимна.

— Да.

— Винаги съществува риск от пресилване. От прегаряне.

Райън се засмя.

— Не, невъзможно е.

— Е, в такъв случай — отговори момичето. Разтвори халата си и го остави да падне на пода, след което се обърна и влезе гола в спалнята.

Джак отпи за последно от кафето си и стана, за да я последва.

Очертаваше се хубав ден.

В седем и тридесет Мелани, изкъпана и облечена, стоеше пред вратата на апартамента на Джак с чанта на рамо. Дългата й коса беше прибрана на опашка, а слънчевите очила се намираха високо на челото й. Тя целуна Джак за довиждане продължително, за да му каже, че не иска да тръгва и че няма търпение да го види отново, след което пое към асансьора. Чакаше я дълъг преход до Маклийн, Вирджиния. Бивш аналитик от ЦРУ, тя се премести неотдавна от Националния център за борба с тероризма от другата страна на паркинга, заедно с шефа си, Мери Пат Фоли, която от заместник-директор на Националния център за борба с тероризма стана директор на Националното разузнаване.

Джак, облечен само наполовина, не се притесняваше, че ще трябва да пътува дълго време. Той работеше много по-близо, в посока към Уест Одентън, и затова надяна костюма и си сложи вратовръзката, след което изпи втора чаша кафе, докато гледаше Си Ен Ен на големия телевизор с плазмен екран в хола. Малко след осем часа той слезе по стълбите и се отправи към паркинга в сградата, където успешно се пребори с желанието да потърси огромния си жълт като канарче автомобил. Вместо това се качи в черното си беемве „тройка”, което караше вече шест месеца, и потегли към изхода на паркинга.