Том Клэнси - Код Заплаха

— От тези съобщения ми се струва, че нашият човек в Истанбул е работил директно с англоговорещ. Онзи е използвал кодово име „Център”. Не намерихме познати с подобен прякор в нашите данни, но това не ни изненадва. Ние работим предимно с терористи, а този май е нещо друго.

Джак четеше съобщенията и предаваше съдържанието им:

— Либиецът се е договорил за плащане на капаро с Центъра и са му казали, че той и неговата група ще са необходими за разни работи в града…

Райън прекъсна, докато отвори следващото съобщение.

— Тук са ги изпратили да наемат склад. В другото съобщение са им наредили да вземат пакет и да го доставят на човек на товарен кораб в истанбулското пристанище. Другото съобщение иска да вземат сандък от някакъв човек в летище „Ченгиз Топел”. Освен това са разузнавали нещо в офисите на „Тюрксел”, доставчика на мобилни телефонни услуги.

След като прегледа още няколко съобщения, Джак обобщи:

— Ниска топка. Нищо интересно.

Освен снимките на него и колегите му.

След още ровене из електронната поща се разкри и друга тайна. Само единадесет дни преди удара на Колежа Центъра беше преустановил всички съобщения до либиеца. В последното съобщение се казваше само:

„Незабавно променете комуникационния протокол и изтрийте цялата съществуваща комуникация”.

Това се стори интересно на Джак.

— Какъв ли е новият комуникационен протокол?

Биъри отговори, след като се поразрови из системата.

— Аз мога да ти кажа. В деня на съобщението са инсталирали „Криптограм”.

— Какво е това?

— Нещо като програма за комуникация в реално време за шпиони и мошеници. Центъра и Картал са можели да си разговарят в интернет и дори да си изпращат документи през шифрован форум, като са били сигурни, че никой не може да подслушва разговорите им и че всички следи от тях ще бъдат изтрити незабавно и трайно от двете машини и че не се съхраняват на никой междинен компютър.

— Неразбиваема ли е?

— Няма нищо неразбиваемо. Бъди сигурен, че някъде някой хакер полага максимални усилия да разбие „Криптограм” и други подобни програми. Но до момента не са открити възможности за пробив. И ние ползваме нещо подобно тук, в Колежа, но „Криптограм” е програма от ново поколение, по-добра от нашата. Скоро и ние ще преминем на нея. ЦРУ имат нещо подобно, но четири поколения по-старо.

— Но… — каза Джак, като отново прочете краткото съобщение — онзи е наредил на Картал да изтрие старите съобщения.

— Така е.

— Обаче той явно не го е послушал.

— Не — съгласи се Гавин. — Предполагам, Центъра не е знаел, че неговият човек в Турция не ги е изтрил. Или пък му е било все едно.

Джак каза:

— Според мен е разумно да се каже, че онзи е знаел и че не му е било все едно.

— Защо смяташ така?

— Защото Центъра ни наблюдаваше как избиваме приятелчетата на Картал, а не го е предупредил за това.

— Добър довод.

— Господи — промълви Джак, като се замисли. — Този копелдак, Центъра, взема много на сериозно компютърната сигурност.

— Допада ми — обади се Гавин Биъри без никакъв сарказъм.

След проверката на съобщенията на английски двамата се заеха чрез преводачите с останалите съобщения, но там не откриха нищо интересно, освен малко разговори между бившите членове на групата на либиеца и разговори между Картал и бивш колега в Триполи.

След това Биъри опита да проследи адреса на електронната поща от Центъра, но разбра доста бързо, че тайнственият благодетел на либийската група използва сложна система за прехвърляне на връзката между различни сървъри по целия свят. Биъри проследи източника назад до четири компютъра, като накрая се добра до сървър в клона в Саут Вали на окръжната библиотека в Албъкърки/Берналило, която се намираше в Ню Мексико.

След като каза това на Джак, Райън отговори:

— Добра работа. Ще говоря с Гренджър да изпрати няколко оператори да огледат.

Биъри погледна младежа и каза:

— Не бъди наивен, Райън. Аз само успях да установя, че библиотеката не е базата на Центъра. Той не е там. Сигурно между него и нас има още дузина компютри.

След като нищо не стана, както двамата се надяваха, Джак и Гавин се разровиха из финансовата програма на Картал, за да проверят какви плащания са направени от Центъра на либиеца за работата му в Истанбул. Плащанията се извършваха от търговска банка „Абу Даби” в Дубай, и това им се стори като първата по-солидна следа към Центъра. Един от хората на Биъри успя да измъкне данните за притежателя на сметката. Установиха, че парите са прехвърлени незаконно — откраднати по електронен път — от фонда за заплати на служителите на верига хотели в Дубай.