Джон Вердон - Запали реката

Записът на телефонния му секретар бе относително любезен за стила му: „Остави съобщение. По същество.“

Детективът се подчини:

— Гърни на телефона. Звъня заради Уайт Ривър. Чудех се дали знаеш някой, който е чувал нещо, дето да не е вече в новините.

Второто му обаждане беше на мобилния, който Шеридън Клайн му бе дал преди няколко часа. Записаното от Клайн съобщение беше точно толкова мазно-сърдечно, колкото това на Хардуик бе лаконично: „Здравейте, свързахте се с Шеридън. Звъните на личния ми номер. Ако имате правни, делови или политически въпроси за обсъждане, моля, обадете се на телефона, посочен на окръжния уебсайт за връзка с прокуратурата. Ако обаждането ви е по личен въпрос, оставете името, номера и съобщението си, след като чуете сигнала. Благодаря.“

Гърни мина направо на темата.

— Относно днешното ти описание на ситуацията в Уайт Ривър останах с впечатление, че е пропуснат важен фактор. Преди да реша дали да се ангажирам, трябва да науча повече. Топката е в твоята половина.

Мадлин посочи часовника на таблото. Показваше 18:40.

Гърни претегли плюсовете и минусите на трети разговор и реши, че не е добра идея да го провежда в присъствието на съпругата си. Запали отново двигателя, премина през отворената порта и се насочи по безупречната алея.

Мадлин заговори, без да го гледа:

— Опъваш обезопасителната мрежа, а?

— Моля?

— Останах с впечатление, че се навеждаш да пипнеш успокоителния свят на убийствата и хаоса, преди да се наложи да се изправиш лице в лице с ужасяващата неизвестност на коктейлното парти.

Половин километър навътре в имота на Гелтър алеята премина над леко възвишение и внезапно ги изведе на ръба на ливада, засадена с хиляди нарциси. В аленеещата светлина на ранната привечер ефектът беше поразителен — почти толкова поразителен, колкото масивната кубична къща без прозорци, която стърчеше на върха на хълма над градината.

Алеята ги изведе до предната част на къщата. Импозантната фасада от тъмно дърво изглеждаше съвършено квадратна, около двайсет метра на височина и ширина.

— Това дали е каквото си мисля? — попита Мадлин, с любопитство сбърчила чело.

— Какво имаш предвид?

— Вгледай се внимателно. Очертанията на буква.

Гърни зяпна. Смътно различи неясните очертания на гигантско Г — като избеляла буква на детско кубче играчка — отпечатано върху къщата.

Докато двамата съзерцаваха буквата, към колата се насочи младеж с яркосиня коса, облечен в широка бяла риза и тесни джинси. Той отвори вратата откъм пътника и я задържа, докато Мадлин слезе, след това забърза към страната на шофьора.

— Вие с госпожата влизайте направо, сър! — Младежът връчи на Гърни малка картичка с надпис „Дилън“ и мобилен номер. — Когато сте готови да тръгнете, обадете се на този телефон и ще докарам колата ви… — той засия в усмивка, качи се в прашното субару и го подкара към страничната част на къщата.

— Помислили са за паркирането — отбеляза Мадлин, докато вървяха през двора.

Гърни кимна неангажиращо.

— Откъде познаваш Триш Гелтър?

— Три пъти ти казвах. Виняса.

— Вин…

Мадлин въздъхна:

— Класът ми по йога. Онзи, на който ходя всяка неделя сутрин.

Когато стигнаха до входната врата, тя се плъзна странично — като врата на чудовищно голям гардероб, и на прага се показа жена с буйна вълниста руса коса.

— Мадлееееннн! — извика тя, произнасяйки името с превзет френски акцент, поради което прозвуча като шеговито обръщение. — Добре дошла в „Скайвю“! — Домакинята се усмихна и показа забележителния процеп между предните си зъби в стил Лорън Хътън [2] Американска актриса и модел, родена през 1971 г., с разстояние между предните зъби (диастема). — Б.р. . — Изглеждаш прекрасно! Великолепна рокля! И си довела знаменития детектив! Чудесно! Влизайте, влизайте! — Тя се отмести настрана и с ръката, в която държеше заскрежен син коктейл, махна на гостите към пещероподобното помещение.

Интериорът не приличаше на нищо, което Гърни бе виждал до този момент. Стори му се, че се състои от една стая с форма на куб — ако нещо толкова голямо може да бъде наречено „стая“. Кубични предмети с различни размери играеха ролята на маси и столове, накацалите по тях групички гости изглеждаха потънали в разговор. Комплекти съединени едно с друго кубчета, служеха за кухненски плотове в края на печка от неръждаема стомана с големина като за цял ресторант. Нямаше две кубчета с еднакъв цвят. Както Гърни бе забелязал отвън, високите пет етажа стени нямаха прозорци, но при все това цялата вътрешност бе озарена от слънчево сияние. Покривът се оказа изработен от прозрачни стъклени панели. Небето отгоре беше безоблачносиньо.