Джон Вердон - Запали реката

ГЛЕДАЙТЕ „ВЕЧЕРЕН СБЛЪСЪК“

НИЩО ПО-ИСТИНСКО ОТ РАМ ТВ!

След секунда надписите се пръснаха като облак шрапнели и бяха заменени от нощен видеозапис на улица, по която скандираше гневна тълпа:

— Справедливост за Лакстън… Справедливост за Лакстън… Справедливост за Лакстън…

Демонстрантите размахваха в ритъма на скандирането табели, на които беше изписано същото послание. Тълпата се намираше зад висока до кръста подвижна ограда и редица от полицаи в снаряжение за борба с безредиците. Когато от студиото прехвърлиха към втора камера, Гърни вече виждаше, че демонстрацията се провежда пред сграда с гранитна фасада. На каменната плоча над входа се четеше: ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪК УАЙТ РИВЪР.

В долната част на телевизионния екран върху яркочервена лента примигваше надпис ВЕЧЕРЕН СБЛЪСЪК — САМО ПО РАМ ТВ.

Видеозаписът премина към друга демонстрация. Камерата се намираше зад протестиращите, с лице към говорителя, който се бе изправил пред тях. Говореше с плам, като ту повишаваше, ту понижаваше глас, правеше паузи и разтягаше сричките като старовремски проповедник.

— Поискахме справедливост. Молихме за нея. Пледирахме за нея. Плакахме за нея. Плакахме толкова много! Плакахме тъй дълго! Изплакахме горчиви сълзи за справедливост. Но тези дни приключиха. Дните на въпроси, молби и увещания вече са зад гърба ни. Днес, в този божи ден, в този ден най-важен, в този ден за равносметка, НАСТОЯВАМЕ за справедливост. Тук и сега НАСТОЯВАМЕ да я получим. Ще повторя отново, да не би ушите на висшестоящите да са глухи — НАСТОЯВАМЕ за справедливост. За Лакстън Джоунс, убит на същата тази улица — НАСТОЯВАМЕ за справедливост. Стоим на тази същата улица, стоим на мястото, опетнено от невинна кръв, и НАСТОЯВАМЕ за справедливост… — Мъжът вдигна и двете си ръце над главата, а гласът му прерасна в дрезгав вик: — Това със свещеното му ПРАВО пред очите на Господ. ПРАВОТО му като дете на Господа. Това ПРАВО не бива да се отрича. ТРЯБВА да има справедливост. И ЩЕ ИМА справедливост!

Докато говореше, драматичните му паузи бяха изпълнени с шумно „амин“ и други викове и одобрително мърморене, които се учестяваха с напредването на речта. Като субтитри на чуждоезичен филм по екрана пълзеше надпис, съобщаващ, че това е „Марсел Джордан, Алианс за расова справедливост“.

Групата, застанала пред телевизора на Гелтър с цветни коктейли и малки плата с ордьоври в ръце, се разрастваше и изглеждаше все по-заинтригувана, с което напомни на Гърни, че нищо не привлича тълпата повече от агресивните емоции. Всъщност точно тази мръсна истина май водеше в състезанието към дъното както в държавната политическата сцена, така и сред новинарските програми.

Когато демонстрантите започнаха да пеят стария химн за граждански права We Shall Overcome , записът отново се смени. Показваше тълпа на открито през нощта, но не се случваше почти нищо. Хората бяха струпани на групички с гръб към камерата, стояха на затревен парцел точно до обграден с дървета тротоар. Осветлението, очевидно осигурено от уличните лампи високо на стълбовете, беше частично блокирано от дърветата. Някъде извън полезрението се чуваха откъси от разпалена реч, чийто ритъм нечленоразделно нахлуваше в микрофона на камерата. Двама патрулни полицаи в модифицирано снаряжение срещу бунтове крачеха напред-назад по тротоара, сякаш за да сменят гледната си точка към тълпата между дърветата.

Фактът, че не се случваше нищо в клип, избран за новинарска емисия, означаваше само едно — нещо ще се случи. Точно когато на Гърни му хрумна какво би могло да е то, кадърът замръзна и върху него се появи надпис:

ВНИМАНИЕ!

СЛЕДВАЩИТЕ СЦЕНИ СЪДЪРЖАТ НАСИЛИЕ

АКО ПРЕДПОЧИТАТЕ ДА НЕ ГЛЕДАТЕ,

ЗАТВОРЕТЕ ОЧИ ЗА СЛЕДВАЩИТЕ ШЕЙСЕТ СЕКУНДИ

Клипът продължи — двамата полицаи отново крачеха бавно по тротоара, съсредоточили вниманието си върху тълпата. Гърни се намръщи, стиснал зъби в очакване на онова, което беше сигурен, че ще последва.

Внезапно главата на единия полицай се люшна напред и той рухна по лице върху бетона — тежко, все едно го е блъснала невидима ръка.

Събраните около телевизора гости реагираха с възгласи на шок и объркване. Повечето продължиха да гледат екрана — паническите действия на втория полицай, който осъзна какво се е случило, трескавите му опити за оказване на първа помощ, виковете му в мобилния телефон, обявяването на тревога и обърканото приближаване и оттегляне на по-близките зяпачи.