Джон Вердон - Запали реката

Мадлин се усмихваше.

— Триш, тази къща е невероятна!

— Вземи си питие и поразгледай наоколо. Пълно е с изненади. През това време аз ще запозная срамежливия ти съпруг с някои интересни хора.

— Късмет в начинанието — пожела Мадлин и се насочи към бара, който се състоеше от две високи около метър кубчета, едното яркочервено като пожарна кола, другото — неоновозелено.

Триш Гелтър се обърна към Гърни и навлажни устни с върха на езика си.

— Постоянно чета за вас и ето че най-сетне срещам суперченгето лично!

Детективът направи гримаса.

— Точно така ви нарече списание „Ню Йорк“! Според тях имате най-висок процент на арести при убийства и най-висок процент осъдени в историята на отдела!

— Тази статия излезе преди повече от пет години и все още ме посрамва.

Рекордната му резултатност в полицията беше постижение, срещу което Гърни нямаше нищо против, тъй като от време на време имаше практическата стойност да отваря по някоя и друга врата. Но същевременно го смущаваше.

— Списанията обичат да създават супергерои и суперзлодеи — уточни. — Не съм нито едно от двете.

— Приличате ми на герой. Приличате на Даниел Крейг.

Гърни се усмихна неловко, нетърпелив да смени темата.

— Онази голяма буква на фасадата на къщата…

— Постмодернистична шега — смигна му домакинята.

— Моля?

— Какво по-точно знаете за постмодернистичния дизайн?

— Нищо.

— А какво точно искате да научите?

— Може би достатъчно, за да разбера това „Г“.

Триш отпи от синия си коктейл и го озари с усмивката си с цепнатина между зъбите.

— Иронията е в основата на постмодернистичния дизайн.

— Въпросното Г е иронично твърдение, така ли?

— Не само буквата, а цялата къща. Творение на ироничното изкуство. Бунт срещу лишения от хумор, скучен модернизъм. Достатъчен е фактът, че тази къща и всичко в нея са по дизайн на Кирики Килили. Кирики обича да показва среден пръст на модернистите с кубичните си шеги. Модернистите искат да превърнат дома в безлична машина. „Чиста ефикасност“… — Тя сбърчи нос, сякаш ефикасността е неприятна смрад. — Кирики иска домът да е място за забавления, радост и наслада… — при последната дума задържа погледа си върху Гърни няколко секунди повече от необходимото.

— А голямото Г означава ли нещо?

— Гушкав, гален, Гелтър… изберете си.

— И това е шега?

— Това е начин да се третира къщата като играчка, забавление, абсурд.

— Очевидно съпругът ви си пада по шегичките?

— Марв ли? Боже мили, не! Марв е финансов гений. Много сериозен. Буквално сере пари. Аз съм забавната. Виждате ли камината? — Триш посочи към една от стените, в основата на която бе разположена три метра широка камина. Пламъците й примигваха в целия спектър на дъгата. — Понякога я програмирам да грее в такива цветове. Или само в зелено. Обичам зеления огън. Аз съм като вещица с магически сили. Вещица, която винаги получава онова, което иска…

На стената над камината беше монтиран телевизор — най-големият, който Гърни беше виждал. Показваше трима новинари в разделния формат, типичен за кабелните програми. Неколцина от гостите на партито следяха предаването. През общата гълчава в стаята проникна силен мъжки глас:

— Триш?

Домакинята се наведе по-близо към Гърни:

— Призоваха ме. Боя се, че ще трябва да бъда представена на някой ужасно скучен гост. В костите си го усещам! — успя да придаде на „костите“ звученето на сексуален орган. — Не си отивайте. Вие сте първият детектив в областта на убийствата, когото срещам. Истински специалист по смъртта. Толкова много въпроси имам! — Триш го стисна леко за ръката, преди да тръгне на зигзаг през стаята, умело заобикаляйки препятствията от кубове.

Гърни се опитваше да подреди новите си познания.

Постмодернистична ирония?

Голямото Г било символ на абсурда?

Цялата къща е шега за няколко милиона?

Вещица, която винаги получава онова, което иска?

И къде, по дяволите, се намираха другите стаи?

По-точно, къде беше тоалетната?

Докато се озърташе към общуващите гости, забеляза Мадлин. Говореше със стройна дама с къса черна коса и дръпнати като на котка очи. Запъти се към тях.

Съпругата му го погледна закачливо.

— Нещо не е наред ли?

— Просто… вниквам в нещата.

Тя му посочи събеседничката си.

— Това е Филона. От винясата.

— Аха! Винясата. Радвам се да се запознаем. Интересно име.

— Хрумна ми насън.

— Така ли?

— Това пространство ми харесва, а на вас?