Джон Вердон - Запали реката

— Да.

Тя се намръщи още повече.

— Става дума за застреляния при проверка на пътя чернокож шофьор, нали?

— Да.

— И за преместването на някаква статуя?

Гърни се обърна изненадан:

— Каква статуя?

— Онзи ден дочух посетители в клиниката да си говорят за нея. Статуя на някакъв тип, свързан с ранните времена на затвора.

— Не знаех за това.

Мадлин с любопитство наклони глава:

— Това има ли нещо общо с обаждането на Шеридън Клайн?

— Всъщност обаждането се превърна в посещение. Лично.

— Така ли?

— Спомена, че не бил чак толкова далеч и предпочитал личните срещи. Но подозирам, че поначало си е бил намислил да дойде дотук.

— Защо не го каза от самото начало?

— Като знам какъв параноичен манипулатор е, предполагам, е искал да ме изненада и да не ми позволи да запиша срещата.

— Толкова важна ли беше темата?

Гърни сви рамене.

— Не ми се стори така, но е трудно да се разбере със сигурност, без да съм наясно какво точно иска от мен.

— Изминал е целият този път и не ти е казал какво иска?

— Каза, че се нуждае от мен, за да му помогна в разследването на фаталния изстрел. Твърди, че не му достига персонал, че времето изтича и градът бил на ръба на Армагедон, такива работи.

— Но…

— Но не се връзва. Процедурно разследването на убийства е изцяло в ръцете на полицията. Ако има нужда от допълнителен персонал, решението се взема от полицейския комисар. Има си утвърдени канали. В задълженията на окръжния прокурор и на следователите му не влиза поемането на подобна инициатива — освен ако има нещо, което Клайн не ми казва.

— Спомена нещо за фатален изстрел? Кой е бил убит?

Гърни се поколеба. Смъртта на хора от службите открай време беше чувствителна тема за Мадлин и стана още по-чувствителна преди две години, когато самият Гърни беше ранен в края на случая с Джулиан Пери.

— Едно ченге от Уайт Ривър е било застреляно от снайперист снощи по време на демонстрацията на Алианса за расова справедливост.

Изражението на Мадлин изстина.

— Клайн иска ти да намериш снайпериста, така ли?

— Поне така твърди.

— Но не му вярваш?

— Имам чувството, че още не съм научил цялата история.

— И какво ще правиш в такъв случай?

— Не съм решил.

Мадлин го премери с един от онези пронизващи погледи, от които Гърни оставаше с чувството, че душата му е на показ, после смени темата.

— Помниш, че ще ходим на голямото благотворително събитие на ЛОРЖ у семейство Гелтър тази вечер, нали?

— Тази вечер ли е?

— Всъщност може и да ти хареса. Доколкото разбрах, къщата си струва да се види.

— Предпочитам да я разгледам, когато не е пълна с идиоти.

— Защо си толкова сърдит?

— Не съм. Просто не горя от нетърпение да прекарвам времето си с тези хора.

— Някои от тези хора са доста приятни.

— Според мен цялата тази работа с ЛОРЖ е малко откачена. Само им погледни емблемата — проклет съсел, изправен на задните си крака и облегнат на патерица. Боже!

— Това е рехабилитационен център за ранени животни. Каква според теб трябва да им е емблемата?

— Имам по-добър въпрос: защо трябва да присъстваме на благотворително тържество за куцащи съсели?

— Когато ни канят на разни местни събития, е хубаво да приемаме от време на време. И не ми разправяй, че не си сърдит. Очевидно си ядосан и това няма общо със съселите.

Гърни въздъхна и се загледа през прозореца.

Лицето на Мадлин внезапно грейна — една от онези така типични за емоционалността й трансформации.

— Искаш ли да се разходиш с мен по ливадата? — попита.

Имаше предвид тревистата пътека, която поддържаха окосена по края на пасището на склона зад къщата.

Той недоверчиво се намръщи:

— Току-що се върна от двучасов преход по хребета и искаш пак да излезеш?

— Прекарваш прекалено много време, приведен пред този компютър. Какво ще кажеш?

Не даде глас на първата си реакция. Не, не искаше да си губи времето в обиколки из онова старо пасище. Имаше спешни проблеми за обмисляне — протестите, които бяха на ръба на истински бунт, убийството на полицай, не съвсем достоверната история на Клайн.

След това премисли — спомни си, че винаги, когато бе приемал някое от дразнещите предложения на Мадлин, резултатът неизменно се оказваше по-добър от очакваното.

— Може би само една обиколка на пасището…

— Страхотно! Току-виж сме открили някое куцащо животинче, за да го занесеш на сбирката.

Когато стигнаха края на пътеката, Гърни предложи да отидат до археологическия му проект в черешовата горичка до езерото.