Джон Вердон - Запали реката

Статията завършваше с отговор на шефа на полицейското управление в Уайт Ривър, Дел Бекерт: „Негативното заявление, направено от групата, нарекла се Алианс за расова справедливост, е неуместно, невярно и не е от полза за никого. То принизява делото на нашите добри жени и мъже, посветили се на опазването и добруването на своите съграждани. Циничното противопоставяне задълбочава взаимното неразбиране, което съсипва общността ни“.

За следващите единайсет месеца Гърни не намери почти нищо в другите вестници от щата и на практика пълна нула в националната преса — нито за прострелването на Лакстън Джоунс, нито за дейността на Алианса за расова справедливост — чак до съобщението на алианса за демонстрации по повод първата годишнина от престрелката и „повишаване осведомеността за расистките полицейски действия“.

Според последвалите отгласи в медиите първоначалната мирна демонстрация била последвана от спорадични изблици на насилие в уайтривърския квартал „Гринтън“. Вълненията продължаваха от седмица и с всеки изминал ден ставаха все по-нажежени и разрушителни и пораждаха все по-драматично медийно покритие.

Фактът, че Гърни не беше добре запознат с темата, бе резултат от общото им решение с Мадлин след преместването в Уолнът Кросинг да се отърват от телевизора и да избягват новинарските интернет сайтове. Смятаха, че „новините“ често са известия за подправени, изопачени и измислени полуистини и събития, на които не биха могли да повлияят. Което означаваше, че има доста да наваксва.

Сегашното медийно отразяване на онова, което една от медиите наричаше „Уайт Ривър — реката в пламъци“ [1] Буквалният превод на White River от англ. ез. е Бяла река. — Б.р. , далеч не беше толкова оскъдно. Гърни реши да премине през местните и национални статии по реда, в който са били публикувани. Надигащата се истерия личеше в тона на заглавията, който се променяше с напредването на седмицата и бе все по-ясен знак, че положението излиза от контрол:

ГРАДЪТ РАЗНИЩВА ЕДНОГОДИШНО ПРОТИВОРЕЧИЕ

ПРОТЕСТИТЕ НА АРС ОТВАРЯТ СТАРИ РАНИ

КМЕТЪТ НА УАЙТ РИВЪР ПРИЗОВАВА ЗА СПОКОЙСТВИЕ

ПРЕД ЛИЦЕТО НА ПРОВОКАЦИИТЕ

ОСНОВАТЕЛЯТ НА АРС МАРСЕЛ ДЖОРДАН НАРИЧА ПОЛИЦАИТЕ УБИЙЦИ

ДЕСЕТКИ ПОСТРАДАЛИ ПРИ ГРОЗЕН ОБРАТ НА ДЕМОНСТРАЦИИТЕ

ДЖОРДАН КЪМ БЕКЕРТ: „РЪЦЕТЕ ТИ СА В КРЪВ“

УАЙТ РИВЪР НА РЪБА НА ХАОСА

ЗАМЕРВАНЕ С КАМЪНИ, ПАЛЕЖИ, ГРАБЕЖИ

ПРЕБИТИ И АРЕСТУВАНИ ПРИ СБЛЪСЪК НА ДЕМОНСТРАНТИ С ПОЛИЦИЯТА

СНАЙПЕРИСТ УБИВА МЕСТЕН ПОЛИЦАЙ — ПОЛИЦИЯТА ОБЯВЯВА ВОЙНА НА АРС

Прочетените от Гърни материали добавиха много малко към информацията в нажежените заглавия. Бързият преглед на коментарите след всяка статия подкрепи убеждението му, че тези възможности за „диалог с читателите“ са предимно покани за проява на идиотизъм.

Но основното, което изпитваше, бе нарастващо притеснение от стремежа на Клайн да го въвлече в назряващата буря.

Когато Мадлин се върна от разходката, преливаща от задоволството и бодростта, с които я зареждаше природата, Гърни още беше в кабинета, превит пред компютърния екран. Беше приключил с новинарските сайтове и сега проучваше Уайт Ривър с помощта на „Гугъл стрийт вю“.

Макар че градът беше само на час с кола от Уолнът Кросинг, досега не бе имал причина да отиде дотам. Имаше чувството, че градчето е емблематично за упадъка на сродните му селища в Централен Ню Йорк — в плен на рухващата индустрия, селскостопанската миграция, смаляващия се дял на средна класа, политически криворазбраното управление, разрастващата се хероинова епидемия, проблемните училища, ерозиращата инфраструктура, плюс привнесеното напрежение в отношенията между полицията и сериозното по размер население от малцинствата, проблем, който сега се оказваше извънредно подценяван.

Репутацията на Уайт Ривър беше допълнително почернена, по ирония, от надвисналото присъствие на най-големия работодател и основен доставчик на живителната за града финансова кръв — Уайтривърският център за корекция на поведението. Или, както беше известен в района — „Ривкор.“

Онова, което Гърни видя, докато „Гугъл стрийт вю“ го водеше из главните улици на града, подкрепи негативните му очаквания. Имаше дори клиширана железопътна линия, разделяща „добрата“ от „лошата“ част на града.

Мадлин застана до него и се намръщи срещу екрана.

— Кой е този град?

— Уайт Ривър.

— Където са размириците?