Джон Вердон - Запали реката

Прокурорът се приближи до патиото с изкуствена усмивка и не пропусна да огледа имота преценяващо.

Гърни се изправи да го посрещне.

— Мислех, че ще се обадиш.

Усмивката не трепна.

— Промяна в плана. Случайно бях в Уайт Ривър, на среща с комисар Бекерт. Само на шейсетина километра оттук е, четиридесет и пет минути с колата, ако движението не е натоварено. Защо тогава да не се видим лице в лице? Винаги е по-добре така.

Гърни наклони глава към колата му.

— Днес си без личния си шофьор.

— Служебен шофьор, Дейвид, не личен, аз съм на обществена длъжност, за бога! — Прокурорът замлъкна за момент, но от него лъхаше напрежение. — Често намирам шофирането за успокояващо… — лек тик танцуваше в ъгълчето на решителната му усмивка.

— Дошъл си дотук направо от Уайт Ривър?

— Както казах. От среща с Бекерт. И точно по тази причина искам да говоря с теб… — Клайн кимна към столовете. — Защо не поседнем?

— Не предпочиташ ли да влезем вътре?

Прокурорът се намръщи.

— Всъщност не. Такъв хубав ден. Прекарвам прекалено много време на закрито.

Гърни се зачуди дали гостът му се бои да не бъде записан и заради това смята патиото за по-безопасно от къщата. Може би това беше и причината да избягва телефонните разговори.

— Кафе?

— Не точно сега.

Гърни посочи към столовете, избра си единия и зачака.

Клайн свали сакото на видимо скъпия си сив костюм, преметна го спретнато на облегалката и разхлаби вратовръзката си, преди да се настани на ръба на стола.

— Ще си позволя да премина направо на темата. Както несъмнено можеш да си представиш, сблъскваме се със страхотни проблеми. Не би трябвало да е напълно неочаквано предвид невъздържаните твърдения, които бълва онази глутница от АРС, но такъв развой винаги е шокиращ. Прекарал си двайсет и пет години в нюйоркската полиция, не мога и да си представя как го приемаш.

— Как приемам кое?

— Изстрела.

— Какъв изстрел?

— Боже, колко си откъснат от света тук, в планината! Нали си чул поне за демонстрациите, които вече цяла седмица вървят в Уайт Ривър?

— За годишнината от онзи смъртен случай при проверката ли? Лакстън Джоунс? Трудно е да го пропусне човек. Но тази сутрин още не съм проверявал новините.

— Снощи е бил застрелян полицай от Уайт Ривър. Опитвал се е да попречи расовите безредици да се развихрят с пълна сила.

— Исусе!

— Исусе, я. Дяволски вярно.

— И се е случило на демонстрация на Алианса за расова справедливост?

— Естествено.

— Мислех, че са мирни демонстранти.

— Ха!

— Застреляният полицай. Бял ли е бил?

— Разбира се.

— Как?…

— Снайперист. Фатален изстрел в главата. Някой там в града е знаел точно какво прави, да му се не види. Не става дума за натопорчен идиот с голям патлак. Това убийство е планиран ход… — Клайн нервно прекара пръсти през късата си тъмна коса.

Гърни бе поразен от наситената емоционалност в реакцията на окръжния прокурор — естествена при повечето хора, но достойна за интерес при хладнокръвен и пресметлив политик като него, човек, който според детектива оценяваше всяко събитие по това с какво може да улесни или да затрудни изпълнението на собствените му амбиции.

Имаше един очевиден въпрос, който Клайн спомена като по даден знак, точно когато Гърни се канеше да го зададе.

— Чудиш се защо съм се домъкнал с този проблем при теб?

Прокурорът се завъртя на ръба на стола така, че да погледне Гърни право в очите, сякаш вярваше, че прекият контакт е жизненоважен, когато се цели внушаване на изразителна искреност.

— Тук съм, Дейвид, понеже искам помощта ти. Всъщност нуждая се от помощта ти.

Шеридън Клайн стоеше мълчаливо до плъзгащата се врата и наблюдаваше как Гърни приготвя две чаши кафе на машината в кухнята. И двамата не пророниха нито дума, преди да се върнат отвън на столовете — прокурорът все още изглеждаше скован и притеснен, но може би поуспокоен след като наблюдава лично наливането на кафето и се увери, че домакинът не е имал възможността да пъхне записващо устройство в джоба си. Отпи няколко глътки от чашата си, след това я остави на плоския дървен подлакътник на стола.

Пое си дълбоко дъх като човек, който се кани да се гмурне в студен басейн.

— Ще бъда съвършено искрен с теб, Дейвид. Имам огромен проблем. Положението в Уайт Ривър е взривоопасно. Не знам колко внимателно следиш събитията, но вече цяла седмица в квартал „Гринтън“ се вихрят грабежи и палежи. Градът постоянно смърди на дим. Отвратително е. И може да стане доста по-зле. Уайт Ривър е досущ буре с барут и тези от АРС май се опитват да го гръмнат. Като този дяволски изстрел. Хладнокръвно убийство на полицай… — прокурорът замълча и поклати глава.