Гийом Мюссо - Момичето и нощта

Нещо се беше променило в мен и ми бе вдъхнало нова увереност. Тревогата, която ме беше разяждала толкова дълго време, бе изчезнала. Откритието на истинския ми произход ме бе направило друг човек. Съжалявах, разбира се, че едва смъртта ме бе помирила с майка ми, че бях чакал Ришар да влезе в затвора, за да почувствам близост с него. Съжалявах също, че никога няма да мога да говоря с Франсис, знаейки кой всъщност е той.

Жизнените пътища на моите трима родители ме накараха да се замисля.

Животът им беше необикновен, осеян със страдания, увлечения и противоречия. Понякога им бе липсвала смелост, но понякога бяха проявявали жертвоготовност, която будеше уважение. Те бяха живели, обичали, бяха убивали. Понякога се бяха поддава ли на страстите си, но без съмнение се бяха опитали да дадат всичко от себе си. Бяха положили всички сили да нямат посредствена съдба, да съчетаят склонността си към приключения с чувството за отговорност. Бяха направили всичко възможно да спрягат думата „семейство“ съгласно правилата на собствената си граматика.

Този произход ме задължаваше не да им подражавам, а да защитавам тяхното наследство и да си извлека някои поуки от него.

Безполезно е да се отрича сложността на човешките чувства и характери. Животът ни е многообразен, често неразбираем и изпълнен с противоречия. Животът ни е крехък, едновременно безценен и незначителен, заливан понякога от ледените води на самотата, понякога от хладните струи на животворен извор. Но преди всичко, животът ни не се поддава на контрол. Едно малко камъче може да го преобърне. Понякога една прошепната дума, един искрящ поглед, една закъсняла усмивка може да ни възвиси или да ни запрати в преизподнята. И въпреки тази несигурност ние нямаме друг избор, освен да се преструваме, че управляваме този хаос, надявайки се, че нашите сърдечни въжделения ще намерят своето място в тайните проекти на Провидението.

Вечерта на 14 юли всички се събрахме в дома на родителите ми, за да отпразнуваме изписването на Максим от болницата. Оливие, Максим, малките им дъщери, Фани и дори Полин Дьолатур, която се оказа интелигентна и забавна млада жена и с която бях се сдобрил. Изпекох пържоли на скарата и приготвих хотдог, за да зарадвам децата. Отворихме бутилка вино „Нюи Сен Жорж“ и се настанихме на терасата, за да гледаме фойерверките, изстрелвани от залива на Антиб. Спектакълът току-що бе започнал, когато прозвуча звънецът на входната врата.

Оставих гостите си и включих външните лампи, преди да се спусна по алеята до дворната порта. Зад оградата ме чакаше Стефан Пианели. Той не изглеждаше много добре — дълга коса, гъста брада, тъмни кръгове под кръвясалите очи.

— Какво искаш, Стефан?

— Здравей, Тома.

Дъхът му вонеше на алкохол.

— Може ли да вляза? — попита той, сграбчвайки пръчките на портата от ковано желязо.

Тази порта, която нямаше да отворя, символизираше преградата, която оттук нататък винаги щеше да ни разделя. Пианели беше предател. Той никога нямаше да е един от нас.

— Върви на майната си, Стефан.

— Имам добра новина за теб, авторе. Няма да ти правя конкуренция с издаването на книгата си!

Той измъкна от джоба си сгънат на четири лист и ми го подаде през решетката.

— Майка ти и Франсис наистина са били опасни копелета! — каза журналистът. — Добре че намерих тази статия, преди да излезе книгата ми. Иначе щях да изглеждам като кръгъл глупак!

Разгънах листа, докато в небето избухваха разноцветните фойерверки. Това беше ксерокопие на стара статия на „Нис Матен“ от 28 декември 1997 г. Пет години след трагедията.

ВАНДАЛИЗЪМ И РАЗРУШЕНИЯ В ГИМНАЗИЯ „СЕНТ-ЕКЗЮПЕРИ“

На Бъдни Вечер учебното заведение в технопарк „София Антиполис“ е било обект на вандализъм. Най-големи щети са нанесени на физкултурния салон на международната гимназия.

Сутринта на 25 декември директорката на подготвителните класове, госпожа Анабел Дьогале, е установила мащаба на щетите. Стените на физкултурния салон били покрити с множество нецензурни рисунки и надписи. Освен това вандалите са счупили няколко прозореца, изпразнили са пожарогасителите и са разбили вратите на шкафчетата в съблекалнята. Според директорката, която е подала жалба, няма съмнение, че това е дело на външни лица.

Жандармерията е започнала разследване и е извършила обичайните проверки. Междувременно, в очакване на резултатите от разследването, ръководството на училищния комплекс е разпоредило незабавно да се пристъпи към почистването и необходимите ремонтни работи, така че физкултурният салон да бъде приведен в изправност до започването на учебните занятия на 5 януари.