Гийом Мюссо - Момичето и нощта

Обзета от дива ярост, Алексис Девил насъска кучетата.

Първи върху мен се нахвърли американският териер. От експлозивната сила на кучето политнах назад. Падайки на пода, ударих главата си в стената, а след това в острия ръб на един метален стол. Усетих зъбите му да се впиват в шията ми в опит да разкъсат сънната артерия. Помъчих се да отблъсна кучето, но не успях.

Тогава се разнесоха три последователни изстрела. Първият повали вкопченото в шията ми куче и накара двамата му помощници да избягат с подвити опашки. Следващите два бяха произведени, докато още лежах на пода. Когато се опомних, видях как от гърдите на Алексис Девил избликна фонтан от кръв и тя се строполи до камината. Обърнах глава към панорамния прозорец. На фона на светлината се открои силуетът на Ришар.

— Всичко е наред, Тома — каза окуражително той.

Точно както ми казваше, когато бях на шест години и сънувах кошмари през нощта. Ръката му не бе трепнала. Тя стискаше здраво дървената дръжка на револвера „Смит и Уесън“ на Франсис Бианкардини.

Баща ми ми помогна да се изправя, оставайки нащрек, в случай че някое от кучетата се върне, за да ни нападне. Като сложи ръка на рамото ми, за миг се почувствах отново онова малко, шестгодишно момче и си помислих за изчезващия вид мъже от предишното поколение, като Франсис и него. Сурови, непреклонни мъже, с ценностна система от друга епоха. Мъже, които днес оплюваха, защото смятаха мъжествеността им за срамна и старомодна. Мъже, които бях щастлив, че съм срещнал два пъти в своя житейски път, защото те не бяха се поколебали да изцапат ръцете си, за да спасят живота ми.

Дните след смъртта на Алексис Девил и арестуването на баща ми бяха едни от най-странните в живота ми. Всяка сутрин бях убеден, че полицейското разследване по случая ще доведе до възобновяване на разследването за изчезването на Венка и Клеман. Но макар и затворен в килията си, баща ми умело успя да отклони опасността от мен. Той бе заявил, че през последните месеци е имал връзка с Алексис Девил. По думите му съпругата му била разкрила любовната му афера и била отишла, въоръжена с пушка, да се срещне с любовницата му. Чувствайки се застрашена, Алексис убила майка ми, а след това баща ми убил нея. Историята звучеше достоверно. Тя даваше ясно и правдоподобно обяснение за мотивите на всички действащи лица.

Първото й достойнство беше, че поставяше тези убийства в сферата на „престъпления от страст“. Адвокатът на баща ми точеше зъби за предстоящия процес. Жестокостта, с която Алексис Девил бе убила майка ми, плюс предишните й психични отклонения и случката с кучетата, които едва не ме бяха разкъсали, почти превръщаха деянието на баща ми в законно отмъщение и даваха основания не за оправдание, но поне за по-лека присъда. Но главното преимущество на хипотезата за престъпление от страст бе, че по никакъв начин не свързваше този случай с Венка или Кле- ман.

На мен обаче подобно стечение на обстоятелствата ми изглеждаше твърде хубаво, за да е истина.

Все пак в продължение на няколко седмици си мислех, че късметът ще продължи да ни се усмихва. Максим излезе от комата и се възстановяваше изненадващо бързо. През юни той бе избран за депутат и дори от време на време името му се спрягаше в пресата за поста държавен секретар. Заради разследването на неговото нападение районът около физкултурния салон бе ограден като местопрестъпление, така че работите по разрушаването на сградата бяха отложени за по-късна дата. След това, когато управителният съвет на Фондация „Хътчинсън и Девил“ реши, предвид на обстоятелствата, да оттегли дарението си за гимназия „Сент-Екзюпери“, строителните работи бяха отложени за неопределено време и позицията на училищното ръководство по този въпрос рязко се промени. Като се позоваваха на екологични и културни причини, представителите на „Сент-Екзюпери“ изтъкваха опасностите, които криела реконструкцията на такъв природен обект, който неизбежно щял да загуби част от своята същност, към която били привързани всички участници в учебния процес. Което подлежеше на доказване.

Фани се бе свързала с мен веднага след като бе чула за ареста на баща ми. Бяхме прекарали цяла вечер в болничната стая на Максим — все още в безсъзнание, разказвайки си истината за онази нощ през 1992 г. Фактът, че не е отговорна за смъртта на Венка, й бе позволил отново да поеме контрол над живота си. Малко след това тя бе напуснала Тиери Сенека и бе позвънила в една клиника за репродуктивна медицина в Барселона, за да се подложи на оплождане ин витро. Откакто състоянието на Максим се беше подобрило, често се срещахме при него в болницата.