Гийом Мюссо - Момичето и нощта

Думите му ме накараха да потръпна. Даланегра говореше така, сякаш многократно бе снимал Венка.

— Така е — отвърна той, когато го попитах за това.

Като долови смущението ми, фотографът ми разказа неизвестна за мен случка.

— Два-три месеца преди изчезването й Венка ме помоли да я снимам. Мислех, че иска да си направи портфолио, за да кандидатства в модни агенции като някои от приятелките на моите дъщери, но тя в крайна сметка сподели, че снимките са за гаджето й.

Той хвана мишката и като кликна с бутона й, отвори браузъра.

— Направихме две много успешни фотосесии. Снимките бяха дигитални, но много ефектни.

— Пазите ли ги?

— Не, това беше част от сделката и аз не настоях, но странното е, че те се появиха в интернет преди няколко седмици.

Той обърна към мен екрана на лаптопа. Беше влязъл в страницата в инстаграм на хетеродитките — феминисткия клуб на „Сент-Екзюпери“, който бе издигнал в култ Венка. Там неговите членове бяха качили двайсетината снимки, за които току-що ми беше разказал Даланегра.

— Как са се сдобили с тези снимки?

Фотографът вдигна рамене в знак на неведение.

— Моят агент се свърза с тях във връзка с авторските права. Те заявили, че са ги получили по електронната поща от неизвестен подател.

Разгледах непубликуваните досега снимки с известно вълнение. Те бяха истинска ода на красотата. Бяха запечатали цялото обаяние на Венка, въпреки че тя беше далеч от съвършенството. Уникалността на красотата й се състоеше в съчетанието на всичките й дребни несъвършенства, които в крайна сметка образуваха един изящен и хармоничен образ, потвърждаващ старата поговорка, че цялото не е механичен сбор от елементи.

Зад усмивката й, зад маската на едва загатнато високомерие долових страдание, което не бях забелязал по онова време. Или ако не страдание, то поне една неувереност, която бях усетил по-късно при общуването си и с други жени. Това бе затвърдило убеждението ми, че красотата също така е духовно преживяване, крехко влияние, което оказваш върху другите или изпитваш върху себе си.

— След това — продължи Даланегра — Венка поиска от мен да й направя снимки, които бяха по-пошли, граничещи с порнографията. Отказах й, защото имах впечатлението, че това е желание на приятеля й, а тя не го искаше наистина.

— Кой беше нейният приятел? Алексис Климан?

— Предполагам. Днес това изглежда нещо тривиално, но по онова време беше малко плашещо. Не исках да се замесвам в подобно нещо, особено след като…

Той замълча, търсейки подходящите думи.

— Особено след като какво?

— Не е лесно да се обясни. Един ден Венка беше лъчезарна, а на следващия изглеждаше отчаяна или съкрушена. Тя ми се струваше лабилна. Освен това едно друго нейно искане ме отказа напълно — предложи ми да я последвам тайно, за да направи снимки, които щели да бъдат използвани за изнудване на някакъв по-възрастен мъж. Това беше неморално и най-вече…

Ясно пиукане извести за получаването на имейл и прекъсна Даланегра.

— А, това е Юко! — възкликна той и погледна към екрана на лаптопа си, после кликна с мишката, за да отвори писмото, което съдържаше петдесетина снимки от новогодишния бал. Фотографът сложи очилата си и бързо намери прословутата снимка на танцуващите Венка и Алексис Клеман.

Рафа се бе оказал прав. Фотографията наистина беше прекадрирана. Сега, след като бе променено фокусното разстояние, снимката изглеждаше съвсем различно — Венка и Клеман не танцуваха заедно. Тя танцуваше сама, гледайки някой друг, който бе с гръб към нея и се виждаше само като неясна фигура на преден план.

— По дяволите!

— Какво точно търсиш?

— Вашата снимка е подвеждаща.

— Като всички снимки — отговори той невъзмутимо.

— Стига сте си играли с думите.

Взех един молив, който лежеше на бюрото, и посочих безформената и неясна фигура.

— Бих искал да разбера кой е този тип. Той може да е свързан с изчезването на Венка.

— Да видим и останалите снимки — предложи Даланегра.

Преместих стола си по-близо до екрана и като се долепих до фотографа, започнах да разглеждам внимателно различните пози.

Той бе снимал най-вече дъщерите си, но на някои фотографии се виждаха и други участници в бала. Тук лицето на Максим, там това на Фани. Групата на учениците, част от които бях срещнал тази сутрин: Ерик Лафит — „Режи е тъпак“, великолепната Кати Лано… Аз самият се появявах на една от снимките, макар че нямах никакви спомени от онази вечер. Леко притеснен, с малко отнесен поглед, с вечната си небесносиня риза и спортно сако.