Джеймс Роллинс - Последната одисея

Роу въздъхна, докато се опитваше да събере мислите си. После попита:

— Какво знаете за Светия скриниум?

Грей се намръщи на странния въпрос и поклати глава. Никога не беше чувал този термин.

— Първата библиотека на Ватикана е била създадена официално през 1475 година — обясни Роу. — През седемнайсети век папа Лъв XIII отделил най-важните й томове и записи в отделен архив, известен като Archivio Segreto Vaticano.

— Тайният архив на Ватикана — преведе Грей.

Монсеньорът въздъхна.

— Si, но преди Библиотеката на Ватикана и много преди Тайния архив е съществувал Светият скриниум. Това е личната библиотека на папата. Основана от папа Юлий през четвърти век. Продължила е да съществува и при всички следващи папи. Архивът съдържа книги и богословски съчинения, датиращи от самата поява на християнството.

Грей позна накъде отиват нещата.

— И Светият скриниум продължава да съществува.

Роу кимна.

— Това е истинската тайна библиотека на Църквата.

Бейли се наведе напред.

— Монсеньор Роу е префектът на скриниума. Неговият официален пазител.

Роу обясни поста си:

— Светият скриниум съдържа съкровища, които са прекалено редки и важни, за да бъдат споделяни, прекалено еретични и дори опасни, за да бъдат показвани. Именно затова астролабията трябваше да бъде донесена тук.

Грей погледна назад към летния дворец. Изгрялото току-що слънце беше превърнало жълтите му стени в розовозлатисти.

— Нима казвате, че Светият скриниум се намира тук?

— Не — отвърна Роу. — Не точно.

05:04

„Къде отиваме?“

Сейчан вървеше след останалите по покрива на папския дворец.

От тази височина се разкриваше панорамен изглед към езерото Албано и покритите с гори хълмове и вулканични склонове. Откъм езерото подухваше студен ветрец. Във въздуха се носеше аромат на портокали и лавандула.

„Нищо чудно, че папите са избрали това място, за да се спасят от задушаващата жега на Рим“.

Части от изгледа бяха блокирани от два огромни сребърни купола — астрономически обсерватории.

— Днес обсерваториите са предимно атракция — обясни монсеньор Роу на Грей. — Новите се намират на километър и половина на юг, в бивш женски манастир. Там току-що приключи лятната програма по астрономия и астрофизика. Доказателство, че науката продължава и винаги ще бъде част от религиозния ни живот тук.

Двамата мъже тръгнаха пред нея заедно с Мария, следвани на известно разстояние от швейцарските гвардейци и майор Босард.

„Определено не ни изпускат от поглед“.

Докато заобикаляше един комин, Сейчан усети тежест в гърдите — постоянно напомняне за Джак и отговорностите, които беше оставила у дома. Вече се беше обаждала три пъти на Кат, за да се увери, че всичко е наред, че Джак е добре и се храни без нея.

„Монк е направо на седмото небе — беше я уверила Кат. — След като е заобиколен изцяло от жени, най-сетне има и друг мъж в къщата. Вече купи на Джак малка бейзболна ръкавица. Може и да не си получиш момчето обратно“.

Въпреки уверенията й Сейчан не можеше да се освободи от чувството за вина — не заради това, че е изоставила Джак, а заради тръпката, която изпитваше. Никога не се беше чувствала по-свободна и лека. Покрай деветте месеца бременност и денонощните грижи за Джак след раждането му никога не беше оставала наистина сама. И сега имаше чувството, че за първи път от години отново е самата себе си.

Докато не усети отново онази нарастваща пълнота, която й казваше, че трябва отново да използва помпата. Напомняне, че е все още физически свързана с друго човешко същество.

„Това е само временен отдих“.

Преди да задълбае в тази посока, най-сетне стигнаха стъпала, водещи нагоре към врата в един от куполите.

Докато се изкачваха, Грей погледна огромната структура.

— Не разбирам. Какво общо може да има между обсерватория и тайна библиотека?

— Всъщност тук е имало библиотека до началото на двайсети век, когато папа Пий Десети преместил съкровища от астрономически интерес от Ватиканската библиотека тук. Включително и оригиналните трудове на Коперник, Галилей и Нютон.

Мария вървеше след монсеньора.

— Затова ли искахте астролабията да бъде донесена тук, в астрономическа библиотека?

Роу погледна назад към нея, докато изкачваше последното стъпало.

— За съжаление, не. Това не е библиотеката, в която трябва да бъде астролабията.

Монсеньорът отвори вратата и ги поведе през малко антре в огромно покрито с купол помещение. Миришеше на масло и полиращ препарат с лимон. В средата имаше гигантски телескоп, насочен под ъгъл към затворения отвор. Цялата вътрешна страна на купола беше облицована с дърво.