Джеймс Роллинс - Последната одисея

Монсеньорът обаче ги поведе по друг коридор към средновековна на вид махагонова врата с обков от черно желязо. Дръпна голямата халка на вратата и я отвори. Посрещна ги светлина на огън и топъл полъх.

Зад прага имаше малка читалня с гоблени. Покрай стените имаше дълги бюра с черни лампи за четене. Четири кресла бяха наредени около стойка за книги, върху която беше поставен голям том, покрит с парче коприна. Зад Стойката пукаше и пращеше малка камина.

Помещението не беше празно.

Отец Бейли стана от едното от креслата. Той беше напуснал групата по-рано, очевидно да вземе някого и да го доведе на срещата дълбоко под двореца.

Мария забърза напред.

— Мак…

Брадатият климатолог остана седнал. Рамото му беше бинтовано и ръката му беше поставена в клуп.

— Дойдохте най-после.

Мария се засуети около него, но Мак я увери, че се чувства по-добре.

— Заредиха ме — каза той и потупа ръката си; явно му бяха прелели кръв. — Чувствам се като нов.

Сейчан беше прострелвана достатъчно пъти, за да знае, че това не е вярно. Намръщването, с което се поизправи мъжът, също го издаваше.

— Нямах намерение да пропусна това представление — добави той.

Бейли се намръщи.

— Доктор Макнаб е единственият тук, който е видял с очите си картата на борда на арабския кораб. Нуждаехме се от потвърждението му.

Грей пристъпи напред, увличайки останалите след себе си.

— Потвърждение за какво?

Бейли се обърна и махна коприненото покривало от книгата на Стойката. Само че не беше книга. Светлината се отрази от голяма златна карта в бронзова рамка. Тя изобразяваше Средиземно море и околната суша.

Мак ахна. Шокът го накара да скочи на крака, напълно забравил за болката.

— Точно това открихме на кораба. — Той се успокои достатъчно, за да се обърне. — Но очевидно не е същата карта. Тази е в много по-добра форма. И астролабията липсва.

Лицето на Грей потъмня. Беше му дошло до гуша от всички тези тайни.

— Откъде се е появила тази карта? Кой я е изработил?

— Един велик учен и художник — отвърна Бейли.

Роу пристъпи напред и се обърна към тях.

— Това е произведение на Леонардо да Винчи.

23 юни, 06:43

Кастел Гандолфо, Италия

„Изумително…“

Грей слушаше разказа на монсеньор Роу за тайната среща между папа Лъв X и Да Винчи в Рим, за откриването на чертежа на механична карта в стар арабски том от девети век. Погледът му обаче не се откъсваше от артефакта с неговите сложни детайли на всеки златен бряг, планински масив и остров. Предположи, че камъкът, от който беше изработено Средиземно море, е лазурит. Горите бяха представени с изумруди, а върху калдерите на вулканите имаше огненочервени рубини.

Грей се наведе напред, хипнотизиран от прелестта и изяществото на изработката.

Независимо от произхода и неизмеримата й ценност Грей разбираше, че истинската стойност на картата се крие в нейната историческа и художествена важност. Докато картините, скиците и бележниците на Да Винчи красяха музеи по целия свят, нито едно от механичните творения на художника не беше оцеляло, нито дори статуите му.

Въпреки това Грей не можеше да проумее защо подобен шедьовър е останал скрит векове наред. Важността му беше изключителна. Накрая Грей откъсна поглед от картата и изгледа обвинително Роу.

— Какво прави това нещо тук? Скрито дълбоко през цялото време?

Роу вдигна ръка.

— Abbi pazienza. Ще обясня.

У Грей не беше останало много търпение. Заради тази загадка вече бяха загинали хора и без отговори най-вероятно щяха да умрат и много други. Въпреки това той преглътна гневния си отговор и остави възрастния свещеник да продължи.

— Папа Лъв възложил на Да Винчи да изработи картата по арабските чертежи. Според описанието картата — когато заработи — би трябвало да отведе до портите на ада.

— До Тартар — каза Грей, припомняйки си разговора с Пейнтър.

Роу кимна.

— Esattamente. Гръцката версия на ада. Защото всичко това е свързано с един тъмен период от гръцката история.

— Какво искате да кажете?

— Към чертежа на картата е била включена глава от „Одисея“ на Омир. Гръцката история, която ни разказва за трудното завръщане на героя Одисей у дома след Троянската война. Въпросната глава описва пътуването на Одисей в Подземния свят.

Грей отвори уста, готов да зададе следващия въпрос, но Роу му се намръщи като строг учител.

— Създателите на картата били трима блестящи учени и братя, наричащи се Бану Муса, или Синовете на Мойсей. Те учили в Дома на мъдростта в Багдад през девети век и създали почти две дузини томове върху научни теми, както и безброй механични творения. Трудът им се основавал на книги, които събрали след падането на Рим — важни научни трактати от различни места в Италия и Гърция. За да съберат колекцията си, те кръстосвали цялото Средиземноморие и се доказали като отлични мореплаватели.