Джеймс Роллинс - Последната одисея

Грей си представи големия двумачтов кораб, скован в леда.

„Техен ли е бил?“

— Целта им била да изучат най-тъмните моменти в историята и да запазят всичко, което можели да намерят. Братята се съсредоточили най-вече върху един конкретен период, когато цялото знание било на крачка да бъде унищожено, празно петно в историческите книги, което остава загадка и до днес.

— За кой период става дума? — попита Мария.

— За описания от Омир в „Илиада“ и „Одисея“. Поради това някои го наричат Омиров период. По-подходящо наименование обаче е гръцките Тъмни векове. Той продължил два века, от 1100 до 900 година преди новата ера, и започнал с мащабна война, обхванала Средиземноморието. Първата истинска световна война. В края й три цивилизации на три континента рухнали.

Грей познаваше достатъчно историята, за да попълни празните места.

— Микенските гърци в Европа, империята на хетите в Западна Азия и египетската цивилизация в Северна Африка.

Роу кимна.

— Всички те рухнали по едно и също време. Последвали две столетия хаос и варварство, които заличили почти всички постижения на цивилизациите. Така че има ли нещо чудно, че братята Бану Муса, тези грабители на паднали цивилизации, са проявили интерес към този период?

— Какво са направили те? — попита Мария.

— Тук мога само да предполагам. Но те са били изследователи, събирачи на следи. Според бележките им по полетата на чертежа, братята стигнали до заключението, че във въпросната война е участвала и четвърта цивилизация. Днес учените стигат до същото заключение на базата на нови открития от онова мрачно време.

Думите му заинтригуваха Грей още повече.

— Но кои са били онези неизвестни завоеватели?

— Точно това искали да разберат и Бану Муса. Те претърсили целия регион в търсене на следи от тази изгубена цивилизация, която победила всички и довела до Тъмните векове, а след това изчезнала. Братята смятали, че епосите на Омир са важен исторически извор. Че славните истории са нещо повече от мит и описват реални събития.

Грей знаеше, че съвременните учени са стигнали до същото заключение и са приели, че смятаните за измислени земи от разказите на Омир са реални места. При това не само Троя, но и много други. Оказваше се, че Бану Муса отново са ги изпреварили с това заключение.

„И може би с много други неща“.

— Смятате, че са я открили — каза Грей. — Че са открили въпросната изгубена цивилизация.

— Братята определено са смятали така. И дали от описанието в „Одисея“, или от нещо открито някъде другаде, те вярвали, че става въпрос за Тартар, гръцката версия на ада.

Грей погледна Мак. Измъчената му физиономия подсказваше, че климатологът си спомня отприщеното в трюма на древния кораб. Той очевидно бе съгласен с думите на монсеньора.

— И не само братята са вярвали, че става въпрос за портите на ада — продължи Роу. — Папа Лъв също го е вярвал. Именно затова той добавил тази карта в Светия скриниум, тъй като решил, че е прекалено опасна и еретична. Папите след него или уважили решението му, или стигнали до същото заключение. И така картата си останала тук.

Грей се помъчи да сглоби всички парчета.

— След като открили въпросната цивилизация, тези блестящи братя зашифровали мястото й в тази карта. Но как тяхната версия на картата се е озовала в Гренландия?

— Това си остава загадка — призна Бейли. — Може би корабът е бил скован неочаквано в леда. Или е бил разбит нарочно. — Той посочи устройството. — Така или иначе, не са останали никакви други следи за откритието им. Дори тази версия на картата се основава на частични схеми. Да Винчи е трябвало да импровизира с някои части, за да създаде това копие.

— И детайлите не са единственото липсващо нещо — добави Роу. — Бану Муса използвали и неизвестно гориво, за да задвижват кораба си. Наричали го Маслото на Медея. На името на вещицата Медея, племенница на вълшебницата Кирка или Цирцея, която превърнала хората на Одисей в прасета. Въпросното масло представлявало изумрудена течност, съхранявана в съдове без въздух и способно да възпроизведе неугасими пламъци.

Мак се отпусна в креслото си с измъчена физиономия. Очите му сякаш се взираха назад в миналото. Грей почти виждаше горящите там пламъци и спомена за ужасите на борда на древния кораб.

— Прилича на онова, което видях с очите си — каза Мак. — Сякаш самата вода гореше.

Роу кимна.

— Смятам, че веществото е някаква версия на гръцкия огън — смес от суров петрол и негасена вар, която дори водата не може да угаси. Но в този случай, ако се съди по описанието на доктор Макнаб, това масло е било рафинирано и направено още по-силно.