Джеймс Роллинс - Последната одисея

— Тогава какво можем да направим? — попита Мария.

Роу също впери поглед в него. Явно и той се нуждаеше от помощта му за решаването на този проблем.

Грей поклати глава, мъчейки се да намери някакъв отговор.

— Без въпросните игли не можем да направим нищо.

Роу го потупа по рамото и се обърна.

— И аз се страхувах от същото.

Въпреки това Грей прекара следващите десет минути в оглеждане на устройството от всеки ъгъл. Отказваше да повярва, че положението е безнадеждно. Възможностите се въртяха в главата му. „Ако пръчиците са били по местата си, може би ще можем да определим дупчиците, като ги анализираме внимателно и търсим миниатюрни драскотини. Ако успеем да изработим нови пръчици, може би…“

Силен гръм отекна в подземието.

Последваха го втори и трети.

При последния земята под краката им се разлюля и ги събори на земята. Плочките на пода се напукаха. Едно горящо дърво излетя от камината, след като решетката й падна, изтърколи се до един гоблен и го подпали.

Грей се втурна към вратата и извика:

— Стойте тук!

Изскочи под тухления купол. Сейчан се озова до него, без да обръща внимание на предупреждението му. Вратата на асансьора отсреща още беше отворена. Движение в кабината привлече погледа му. Някаква фигура скочи отгоре и се приземи в клекнало положение.

Грей се напрегна.

В ръката на Сейчан се беше появила кама, неизвестно как прекарана през многобройните проверки.

Майор Босард изскочи от кабината на асансьора и се затича към тях. Държеше сакото си в ръце, но го захвърли настрани. Явно се беше спуснал по въжето на асансьора, като го беше използвал за изолация. Автоматът, все още метнат на рамото му, се удряше в бедрото му.

— Бягайте! — изкрещя той.

Отгоре се разнесе още един оглушителен гръм. Зад него кабината на асансьора излетя от шахтата в експлозия от камъни, прах и дим. Тухленият купол се напука в отсрещния край и огромни части от него се стовариха на пода — и после всичко започна да се руши.

Босард стигна до тях и изпъшка:

— Самолети. Ракетна атака.

Последваха още гърмежи — някои близки, други по-далече.

Босард ги подкара обратно към читалнята. Още части от купола се срутиха зад тях. Въздухът се изпълни с прах.

— Бомбардират цялото място — каза майорът и се закашля. — Съсредоточават огъня си тук.

„Че как иначе“.

Грей знаеше причината за това.

След като не беше успял да сложи ръка на астролабията, врагът нямаше намерение да рискува с нея.

„Щом те не са успели да се доберат до нея, ще се погрижат никой друг да не го направи“.

Грей се върна при останалите и ги накара да се размърдат.

— Вземайте картата и всичко друго, за което се сещате. — Той посочи тунела, намиращ се най-далече от срутилата се част от купола. — Трябва да влезем колкото се може по-дълбоко в подземията.

Всички се задействаха. Следвайки инструкциите на монсеньора, Босард затвори капака на златната карта и вдигна кутията с две ръце, демонстрирайки забележителна сила. До него Бейли събираше листа от бюрото, докато Мария грабваше книги. С превързаната си ръка Мак се опитваше да не се пречка на никого.

Още една част от купола се срути и вдигна облак прах, който изпълни читалнята.

„Това беше прекалено близо“.

— Достатъчно! — нареди Грей. — Всички да излизат!

Изскочиха от стаята и побягнаха по съседния тунел. Пътят им беше осветен от червеното сияние на електронните ключалки на хранилищата. Веригата алени светлини се губеше в тъмното гърло на прохода. След около седемдесет метра тунелът свърши с каменна стена, която блокираше пътя им.

Грей се пресегна и опря длан в студения вулканичен камък.

„Задънена улица“.

Обърна се към останалите. Зад тях червените светлини една по една угаснаха. Докато мракът обгръщаше групата, срутването на подземието продължаваше и приближаваше неумолимо към тях.

— Има ли някакъв изход от това място? — попита Грей.

Отговорът на монсеньор Роу прозвуча като стон:

— Не…

23 юни, 07:04

Провинция Чанаккале, Турция

„Трябва да рискувам…“

Елена отиде до тясното дървено легло в каменната килия. Коленичи до него и погледна нагоре, сякаш се молеше. Докато бъркаше под дюшека, забеляза по тавана стари следи от длето. Пламъчетата на дебели свещи трептяха в ниши в каменните стени. Дебелите пластове восък, натрупвани вероятно в продължение на десетилетия, ако не и на векове, се бяха разтекли надолу по стените.