Джеймс Роллинс - Последната одисея

Роу потупа приятелски телескопа, докато минаваше покрай него.

— Този стар инструмент е от хиляда деветстотин трийсет и пета година. Десет години преди да се родя. — Посочи в краката си. — В една стая там долу.

Сейчан се вцепени.

— Да не искате да кажете, че сте роден тук? В двореца?

Роу й се ухили.

— Всъщност аз съм едно от децата на папата.

Изумен от признанието, Грей възкликна:

— Какви ги говорите?

Усмивката на Роу се разтегли още повече.

— По време на Втората световна война папата отворил летния дворец за бежанци от нацистката окупация. Както за католици, така и за евреи. Повече от дванайсет хиляди души намерили убежище тук. Включително и бременни жени. Спалнята на папата се превърнала в импровизирано родилно отделение. В леглото на Негово светейшество се родили около петдесет деца.

— А, сега разбирам — рече Грей. — И това ги прави деца на папата.

Роу сви рамене и продължи напред през купола.

— Нищо чудно, че това място все още е мой дом.

Когато стигнаха другия край на помещението, монсеньорът спря при махагонов панел в стената и извади от джоба си лъскава металически черна карта. Върху двете й страни имаше гравиран сребърен символ на корона над два кръстосани ключа.

Папският герб.

Макар да изглеждаха еднакви, двете страни всъщност се различаваха. На едната по-тъмният ключ сочеше наляво, на другата — надясно. Изображенията бяха огледални.

Сейчан погледна Грей, който също го беше забелязал. И двамата знаеха значението на изображенията. Двата символа представяха тайна католическа секта, известна като Църквата на Тома. Отец Бейли също имаше такава карта, както и монсеньор Верона навремето. Тези избрани малцина следваха учението на гностично евангелие, което никога не било включено в Библията — Евангелието на Тома, чиято основна повеля гласи Търсете и ще намерите. Те вярваха, че основата на учението на Христос е, че човек винаги трябва да търси Бог в света — и в себе си.

Сейчан не беше изненадана от това откровение. „Кой друг би бил по-подходящ за префект на секретна библиотека на Ватикана от член на тайната му църква?“

Роу пъхна картата в скрит процеп и махагоновият панел се плъзна настрани, разкривайки кабината на асансьор, облицована със същата дървесина.

— След вас — рече той, давайки знак на групата да влезе.

Този път майор Босард не ги последва.

Явно това беше черта, която не му бе позволено да прекрачва.

След като всички се качиха, монсеньорът доближи картата си до четеца. Вратата се затвори и кабината започна да се спуска.

— Къде води асансьорът? — попита Грей.

— До част от старите хранилища. Най-старата част от двореца е от тринайсети век. Но сигурно сте забелязали древноримския амфитеатър в гората на територията на двореца. Той е бил част от по-голям комплекс, вилата на император Домициан. Дворецът е построен върху руините й. Спускаме се в старите водни цистерни и кладенци на вилата.

— Колко точно стари са тези руини? — попита Мария.

— Някои части са били построени преди две хиляди години.

— Иначе казано, по време на основаването на християнството — каза Грей, цитирайки по-ранното описание на Роу на съдържанието на секретната библиотека.

Роу се усмихна.

— Изглеждаше напълно подобаващо да поместим Светия скриниум точно тук.

Кабината спря и вратата се отвори.

Озоваха се в просторно куполно помещение с диаметър около трийсет метра. Куполът се поддържаше от дебели каменни арки, по които имаше лампи в метални решетки. Сейчан беше виждала подобна архитектура на Форума в Рим, но също така разпозна и размерите и формата.

Същото се отнасяше и за Мария, която се оглеждаше изумена.

— Изглежда е със същите размери и форма като обсерваторията над нас. Само че това тук е от камък.

— Каквото горе, това и долу — напевно рече Роу с намек за усмивка.

Грей го погледна.

— Това е цитат от Изумрудения скрижал на Хермес Трисмегист.

— Esatto. И е напълно подобаващ предвид онова, което ще видите. Хермес е бил гръцки бог, дарен със забраненото познание на вселената. — Роу тръгна напред. — Елате. Ще ви покажа.

Докато групата го следваше, Сейчан забеляза три коридора, водещи в различни посоки. В стените на най-близкия имаше масивни метални врати с електронни ключалки с червени светлини, най-вероятно пазещи съкровища на хиляди години.