Джеймс Роллинс - Последната одисея

— Намираме се само на пет километра от Кастел Гандолфо. Скоро ще пристигнем.

Бурята продължаваше да набира сила. Скоро видимостта стана нулева. Рейналдо изруга и намали — и добре, че го направи. След поредния остър завой се натъкнаха на натоварен с дърва камион, който беше спрял напречно на пътя с мигащи светлини. Шофьорът трябваше да завие рязко, за да не се сблъскат.

„Дотук със скорошното пристигане…“

Шофьорът отново изруга на италиански и отвори вратата.

— Ще разбера какъв е проблемът.

Докато военният полицай слизаше, прозорецът на вратата му се пръсна. Тялото му полетя назад, надупчено от куршуми. Трима облечени в черно мъже, въоръжени с къси автомати, изскочиха иззад камиона и се втурнаха напред.

Ковалски се беше задействал на мига. Избута Мария долу, прехвърли се през облегалката и се озова зад волана. Сниши се, когато поредният откос пръсна предното стъкло. Без да си прави труда да затваря вратата, той превключи на скорост и настъпи газта. Четирите гуми зацепиха мокрия път и джипът полетя напред.

Ковалски се блъсна в камиона, като премаза двама от стрелците. Третият успя да се претърколи настрани. Ковалски знаеше, че разполага само със секунди преди кучият син да се е окопитил и да стреля отново.

Превключи на задна и натисна педала.

В огледалото проблеснаха светлини — два мотоциклета изскочиха от страничните пътища на шосето. Водачите им вдигнаха автомати и полетяха към тях, пресичайки пътя му за бягство.

„Не ме изненадвате“.

Ковалски рязко наби спирачки до окървавеното тяло на Рейналдо. Вратата на шофьора още беше отворена и той се хвана за волана и посегна надолу със свободната си ръка. Успя да разкопчае кобура и да измъкне беретата, след което се изправи.

„Време е за малко разплата“.

Вдигна пистолета с две ръце и настъпи газта. Джипът се понесе назад, а Ковалски се прицели напред. Стрелецът при камиона беше успял да се изправи. Ковалски стреля два пъти през предното стъкло. Тялото на копелето подскочи два пъти, улучено право в гърдите.

Докато стрелецът падаше, Ковалски продължи да настъпва газта.

— Долу! — извика на пътниците си.

Джипът летеше назад, принуждавайки мотоциклетистите да се разделят. Ковалски изпразни пълнителя през страничния прозорец върху онзи отляво. Куршумите рикошираха от метала, хвърляйки искри. Мотоциклетистът падна. Моторът продължи сам по пътя, удари се в голям камък, запремята се във въздуха и се стовари върху едно дърво.

Другият мотор рязко обърна и се понесе към тях. Мотоциклетистът вече стреляше, принуждавайки Ковалски да се сниши.

Но не той беше мишената.

Предната дясна гума се пръсна и джипът се завъртя върху мокрия път. Ковалски пусна празния пистолет и сграбчи волана с две ръце. По таблото мигаха предупредителни светлини. Ковалски успя да овладее като по чудо джипа, настъпи газта и се понесе обратно по пътя, по който бяха дошли, отдалечавайки се от преследващия ги мотор.

Сигурно щеше да успее, но от бурята най-неочаквано се появи втори камион, който поднесе нарочно и застана напречно на пътя, като им отряза пътя за бягство. Но не и преди един черен джип да профучи покрай него и да се насочи към тях.

„Проклетите копелета имат подкрепление след подкрепление“.

— Няма начин да се измъкнем от това — обади се Мария от задната седалка.

„Как ли пък не“.

Ковалски рязко сви от пътя и продължи направо през полето. За съжаление силният дъжд го беше превърнал в тресавище. Ковалски правеше всичко по силите си да продължи напред с трите здрави гуми, но в средата на полето джипът заседна в калта и колелата му се завъртяха безполезно на едно място.

Ковалски изруга и погледна в огледалото. Другият джип беше в същото положение, даже в по-лошо. Беше направил грешката да ги последва по следите им. Новоиздълбаният коловоз се беше оказал по-коварен и преследвачът им бързо беше заседнал до осите в калта.

От колата излизаха фигури.

Други приближаваха от шосето.

— Нататък ще се надбягваме — предупреди ги Ковалски. — Всички навън.

Докато изскачаха от джипа, Мария ахна. Ковалски се обърна. Мак слезе с изкривено от болка лице. Беше притиснал с длан лявото си рамо. Кръвта течеше по-бързо, отколкото дъждът можеше да я отмие. Някъде по време на престрелката беше улучен, но не беше дори гъкнал.

Мария се завтече да му помогне.

Вместо това Мак кимна към отворената врата.

— Куфарчето.

Тя го разбра и взе облицованото с олово куфарче. Преследвачите им отново откриха огън през полето и куршумите рикошираха от задницата на джипа.