Джеймс Роллинс - Последната одисея

— Трябва да обсъдя нещо с теб. „Сигма“ иска от мен да…

— Знам — прекъсна го тя и стана. — Кат ми се обади и ми каза. Трябва да заминеш.

— Сигурна ли си?

— Напълно. Защото идвам с теб.

Грей се вцепени.

— Ами…?

— Кат ще се грижи за Джак. Монк вече пътува насам да го вземе.

Хариет и Пени не са на себе си от вълнение. — Сейчан отиде до хладилника и добави двете бутилки към останалите, които вече бяха наредени там. — Изпомпвам млякото през последните няколко седмици. Има предостатъчно за четири дни, както и още във фризера за всеки случай.

Тя се обърна и го погледна в очите.

„Имам нужда от това“.

Очакваше Грей да възрази, но вместо това очите му блеснаха възбудено. Отдавна не беше виждала тази тръпка в тях. Почувства как сърцето й затуптя по-силно, когато осъзна една по-дълбока истина.

„Ние имаме нужда от това“.

Грей я придърпа към себе си.

— Може би сме тръгнали към ада. Дори в буквалния смисъл.

Тя го погледна и се усмихна — по-широко, отколкото от много време.

— Разчитам на това.

22 юни, 20:45

Анкара, Турция

Четирийсет и осмият Муса, носител на тази титла, излезе от джамията Коджатепе, най-големия молитвен дом в Анкара. Винаги се молеше тук, когато посещаваше столицата на Турция. Току-що беше завършил вечерната молитва маграб, като беше изпълнил всичките три ракат, двете суни и двете незадлъжителни нафл.

„Сега не е време за половинчати действия“.

Тръгна през площада, оставяйки зад себе си масивната сграда на джамията с четирите й тънки минарета. Следваха го тримата, които му служеха, тримата Бану Муса, Синовете на Мойсей. Те не бяха негова кръв — титлите трябваше да се заслужат с кървави убийства и изпитание с огън. Всъщност той нямаше деца. Втората му жена си оставаше в семейното си имение край Истанбул. Бракът им беше уговорен, необходим за позицията му. След това двамата рядко разговаряха и още по-рядко се докосваха — бяха го направили само колкото да изпълнят брачното си задължение в леглото.

Истинското му семейство бяха тези Синове на Мойсей, които го охраняваха. Всеки от тях беше въоръжен с два полуавтоматични пистолета „Каракал Ф“ в кобури под мишниците. Очите им следяха неуморно за евентуални заплахи.

Стигна до бронираната си лимузина, където две Бинт Муса, свирепите и смъртоносни Дъщери на Мойсей, пазеха колата, въоръжени по същия начин и с допълнителни метателни ножове, скрити в калъфи на китките им.

Едната от тях отвори вратата и той се настани на задната седалка.

Синовете седнаха при него, а Дъщерите заеха предните места. Едната седна зад волана и запали двигателя. Дългата лимузина се плъзна във вечерния трафик и пое през ярко осветения град. След час трябваше да са на летището, но първо той имаше едно последно задължение в Анкара.

Облегна се назад, но сърцето му продължаваше да бие бързо в гърдите му. Мускулите му оставаха напрегнати от безпокойството и възбудата.

„След толкова векове…“

Дълга поредица мъже бяха носили титлата Муса — чак от девети век, когато беше живял първият с това име, Муса ибн Шакир, велик астроном, роден в Хорасан в Североизточна Персия. Той имал четирима синове (макар че повечето историци знаеха само за трима), които заради интелекта си учили в прочутия Дом на мъдростта в Багдад по времето, когато ислямът сияел като златна звезда. След падането на Рим синовете пътували в далечни земи, събирали текстове от Италия и Гърция, запазвали ги, надграждали върху знанията, съдържащи се в тях. Създали чудни творения, строили канали, изработвали хитроумни устройства и написали десетки книги.

Но само избрани малцина познаваха тайната история на братята Бану Муса — как четиримата станали трима, как единият от синовете на Муса ибн Шакир предал останалите, откраднал най-голямото им съкровище и тайната, която пазело то, като унищожил всички записи и следи към него. Заради предателството си името му било заличено от книгите им и от историята на рода.

Сякаш Хунайн ибн Муса никога не е съществувал.

Все пак онова, което братът откраднал, което се опитал да скрие от света, не било забравено от една секта в Дома на мъдростта в Багдад. Те пазели знанието скрито и го предавали от поколение на поколение, от един халифат на друг, от век на век. Четирийсет и седем мъже бяха водили тази тайна организация в миналото, като всеки от тях приемал титлата Муса с ясното съзнание, че някой ден изгубеното ще бъде открито.