Джеймс Роллинс - Последната одисея

И ето че това време беше настъпило.

„Аз съм четирийсет и осмият Муса — и ще бъда последният“.

Беше изтърпял много, за да постигне тази позиция — рождено право, изковано в кръв и мъка. Първата му жена, любимата му Езра, и новороденият му син бяха убити от кюрдска бомба. Накрая той беше успял да се добере до извършителите и в една тъмна нощ беше изклал виновниците заедно с жените и децата им. Но цялата тази кръв не беше успяла да отмие мъката му.

Вместо това той събра около себе си нови Синове и Дъщери, отдадени изцяло на каузата. Възнамеряваше да накара не само цял Кюрдистан да страда, но и да подпали целия регион. Покрай високото напрежение в Близкия изток времето за нов Армагедон беше настъпило. И връщането на изгубеното беше поличба за това.

„Няма просто да хвърля запалена клечка в това буре с барут — а ще запратя в него хиляди пламтящи факли“.

Помисли си за онова, което беше сполетяло отряда в Гренландия, за чудовищата, които ги бяха изклали. Те бяха доказателство, че онова, което Хунайн се е опитвал да скрие, наистина съществува. С това знание Муса разбираше какво трябва да направи. Открай време знаеше дълбоко в сърцето си, че съдбата му е именно тази.

„Аз ще намеря портите към Ада, ще ги разбия и ще отприщя Армагедон“.

Винаги беше усещал, че краят на света наближава. Знак за това бяха неестествените бедствия, замърсяването на планетата, безкрайните войни и най-вече моралният упадък навсякъде по света. Признаците бяха навсякъде. Муса ги беше разпознал и бе изучил ислямските апокалиптични писания и хадити — думи, приписвани на пророка Мохамед, — които говореха за Последните дни, когато Иса, когото християните наричаха Иисус, ще се върне.

Той затвори очи и мислено повтори често цитирания апокалиптичен хадит: „ Синът на Мария скоро ще слезе сред вас като справедлив владетел; той ще счупи кръста и ще убие свинете“. За разлика от християнското виждане за края на света, ислямът вярваше, че след завръщането си Иисус ще обърне гръб на християните и ще застане на страната на мюсюлманите. Ще сложи край на култа към самия себе си, като унищожи кръста и забрани яденето на свинско, както вече повеляваше мюсюлманският закон.

И Иисус нямаше да бъде сам.

Преди славното му завръщане щеше да дойде дванайсетият имам, божествен халиф и потомък на Мохамед, който щеше да премахне всичко несъвършено, да се сражава със Сатаната и да очисти света с огън.

Името на този халиф беше Махди, или воденият.

През изминалите векове множество лъжепророци се бяха провъзгласявали за дванайсетия халиф, но Муса знаеше истината. Той знаеше със сигурност, че има само един, който може да пречисти света. И че откритието в Гренландия — по времето на четирийсет и осмия Муса — е доказателство за това.

„Аз ще намеря портите на Ада, ще открадна пламъка на Сатаната и ще очистя света с огън“.

Тогава титлата му щеше да се промени завинаги.

От Муса на Махди.

Винаги беше знаел дълбоко в себе си, че това е истинската му съдба.

Телефонът в джоба му зазвъня и затрептя. Той го извади. Вече очакваше това обаждане. Гласът, който чу, го потвърди.

— Високопочитаеми Муса, самолетът ни току-що се приземи на брега — твърдо каза Бинт Муса. Говореше на арабски, каквато беше традицията в групата като уважение към езика, говорен от древните й основатели. — В момента пътуваме към Дома на мъдростта.

— Много добре. Картата при вас ли е? Както и археоложката?

— Да, но както вече съобщих, за съжаление не успяхме да вземем Ключа на Дедал.

Муса чу мъката й от този провал — грешка, която при нормални обстоятелства заслужаваше наказание. Тази Дъщеря обаче беше постигнала много и беше понесла ужасни загуби. Той щеше да й даде милост — и надежда.

— Не се бой, Дъще моя, ще се сдобием с Ключа на Дедал. Плановете вече са в ход.

Последва въздишка на облекчение.

— Благодарна съм да чуя подобна славна новина.

— Ще се срещнем в Дома на мъдростта в полунощ.

Той затвори, готов да се погрижи за последното си задължение в Анкара. Лимузината зави по булевард „Ататюрк“. Движеше се по трилентовия път към високи порти в каменна стена. Над входа на посолството се развяваше американският флаг.

Лимузината спря и Муса слезе. През отворените порти на посолството се лееше класическа музика — в двора се провеждаше парти.

Заместникът на посланика приближи с протегната ръка.

— Hos geldiniz — поздрави той на турски. — Посланик Фират, много се радваме, че сте в града и можете да присъствате на вечерното ни празненство.