Джеймс Роллинс - Последната одисея

— Каква загадка? — попита Грей.

Бейли вдигна ръка.

— Ще кажа само, че искахме да потвърдим автентичността на находката и да се сдобием със съкровището. Това беше наш приоритет, но както се досещате, в Гренландия няма много католически църкви, та какво остава за членове на intelligenza.

— И затова ни помолиха за помощ — допълни Пейнтър.

— Смятахме, че трябва да се действа бързо — обясни Бейли. — Особено след като имаше голяма вероятност новината да се разчуе.

Кат се изправи зад компютъра.

— Както и се оказа, за жалост.

— Знаете ли нещо за онези, които са откраднали картата? — попита Грей. — И които са отвлекли доктор Елена Каргил?

— За съжаление, не. Знаем обаче, че крадците не са постигнали пълен успех в ограбването на обекта.

Грей се намръщи.

— Какво означава това?

— Климатологът Дъглас Макнаб успял да прибере сферичната астролабия, след като паднала случайно от гнездото си в картата — отговори Пейнтър. — Каза, че нападателите искали и нея. Нарекли я Ключа на Дедал.

„Ключа на Дедал ли?“

— Не знаем защо я наричат така — призна Бейли. — Но един от нашите хора, колега от Папския институт по християнска археология, е запознат с тези устройства, със сферичните астролабии. Оказва се, че се срещат изключително рядко. И можем да предположим защо крадците са я желаели толкова отчаяно.

— Защо? — попита Грей.

— Ще оставя монсеньора да обясни.

Бейли се пресегна напред да чукне клавиш и образът от камерата се разшири, разкривайки фигура, която стоеше от лявата му страна. Грей се вцепени. Реакцията му не се дължеше само на това, че Бейли беше пропуснал да спомене, че с него има друг човек, който слуша разговора. Това беше типично за безочливата природа на свещеника.

Дори Пейнтър изглеждаше смутен. Погледът на Кат пък беше леден.

Грей се наведе напред, като се мъчеше да скрие първоначалния си шок. Може би заради това, че Бейли беше използвал титлата монсеньор, но за миг на Грей му се стори, че вижда Вигор Верона или призрака му.

Но после мъжът приближи и Грей си даде сметка, че приликата е малка. Монсеньорът носеше същите официални дрехи, характерни за поста му. Освен това беше приблизително на възрастта на Вигор — края на шейсетте, началото на седемдесетте, с подобна сива коса около обръснатото теме.

— Това е монсеньор Себастиан Роу, професор в университета и дългогодишен член на intelligenza. Можете да говорите свободно пред него.

„Сякаш досега сме имали друг избор“.

Монсеньорът зае мястото на Бейли и се усмихна стеснително.

— Доколкото мога да съдя по лицата ви, отец Бейли не е предупредил всички ви за присъствието ми. — Изгледа укорително свещеника. — Мисля, че някой навремето ми беше казал, че младите мислят старите за глупаци, а старите знаят какви са младите.

Грей неволно се усмихна. Този тип дори говореше като Вигор.

Монсеньор Роу се обърна отново към екрана.

— Освен това ви моля да ми простите, ако ви се сторя малко дидактичен. Преподавам от четири десетилетия и мисля, че просто не мога да се сдържа, когато говоря пред група хора.

Прочисти гърлото си и започна да обяснява.

— За да разберете важността на спасеното от замръзналия кораб, първо трябва да разберете колко рядко е то. Никой не знае кой е изобретил първата астролабия — устройство, което е отчасти небесна карта и отчасти аналогов компютър, способен да определя положението на звезди и съзвездия, изгряването и залязването на слънцето, дори посоките на света. Но повечето учени смятат, че е създадена от гърците през втори век преди Христа, може би от Аполоний или Хипарх.

Роу махна пренебрежително с ръка, сякаш тази подробност нямаше значение.

— Както и да е, първото устройство е било груба версия. По-късно астролабиите били усъвършенствани, докато не достигнали най-съвършената си форма в Близкия изток по време на ислямския Златен век. Въпреки това дори тогава те били плоски, планарни по природа. Нека ви покажа.

Той чукна клавиатурата и в единия ъгъл на екрана се появи прозорец с изображение на позлатен диск, покрит със стрелки, скали и надписи.

— По този начин са изглеждали всички астролабии до девети век. Тогава била изобретена първата сферична астролабия, най-вероятно от мюсюлманския математик Ал-Найризи. Днес обаче е запазен само един пример на подобно устройство, който се пази в Музея за история на науката в Оксфорд.