Джеймс Роллинс - Последната одисея

— Можеш да ме наричаш Бинт Муса.

— Дъщеря на Мойсей — преведе Елена.

В отговор получи кимане. Жената разсеяно прокара пръст по дължината на белега си.

— Трудно заслужена титла.

Елена преглътна. Не се съмняваше в думите й. Опита се да запази безизразна физиономия. Изведнъж си даде сметка за натиска в кръста й. Засега не бяха открили какво криеше там. Очевидно бяха решили, че не представлява заплаха — бяха я претърсили повърхностно, колкото да се уверят, че няма оръжие, и бяха взели телефона й, преди да я заключат в каютата на подводницата.

Бяха пропуснали малкия пакет от тюленова кожа във вътрешния джоб на канадката й — артефакта, който беше взела от тялото на капитана на кораба. Докато беше в подводницата, изтерзана от безпокойство и жадуваща да разсее с нещо вниманието си, Елена рискува да разгледа предмета. Разчупи восъчния печат, разви пакета и откри вътре две отлично запазени книжки с кожени подвързии, съшити с дебели конци.

Беше прекалено уплашена да не повреди книгите, като ги отвори, но заглавията им бяха гравирани върху старата кожа и все още се четяха ясно. И двете бяха на арабски. Първото се състоеше от една-единствена дума — която означаваше Одисея. Елена се беше запитала дали не става дума за превод на епоса на Омир, но не посмя да рискува и да отвори книгата, за да разбере.

Още повече че второто заглавие се оказа още по-интригуващо.

Дори сега арабският надпис оставаше запечатан в съзнанието й, заедно с превода.

Свидетелството на Четвъртия син на Мойсей.

Елена беше предположила, че това е дневникът на капитана, разказ за това как корабът се е озовал в пещерата на брега на Гренландия, защо е останал там и защо носи такъв ужасен товар. Много й се искаше да отвори дневника, но се боеше да не повреди толкова важен исторически извор, последните думи на син на Мойсей.

Впери поглед в жената с белега срещу нея, която твърдеше, че е Дъщеря на Мойсей. Каква беше връзката? Нямаше съмнение, че има такава. Похитителите й определено знаеха много повече от всеки друг за кораба и златната карта.

Пилотът се свърза със салона. Говореше турски, което изненада Елена — всички останали говореха на арабски.

— Кацаме след десет минути. Закопчайте коланите.

Елена вече беше закопчала своя, така че се обърна към прозореца и се загледа надолу. Отпред се появи брегова линия. Ако беше права, че сините води отдолу са на Егейско море, скалистият бряг най-вероятно беше този на Турция. За да овладее страха си, тя се опита да определи накъде покрай брега летят. Затърси някакви характерни отличителни черти, провери положението на слънцето и я побиха тръпки, породени от увереност и опасения.

На североизток имаше широк проток. „Това трябва да са Дарданелите“. В класическата Античност мястото се е наричало Хелеспонт, или „Морето на Хела“. Протокът се намираше в северозападната част на Турция и свързваше Егейско море с Мраморно.

„Май наистина затворих кръг… от Хелхайм до Морето на Хела“.

Насочи вниманието си обратно към приближаващия бряг. Разпозна дълбоката извивка на залива и високите скали в двата му края. Неотдавна беше виждала изображение на това пристанище. Представи си малкия сребърен кораб на златната карта, намиращ се точно на това място. Докато бяха на древния кораб, тя беше казала името на мястото и бе получила потвърждение от жената, която сега седеше срещу нея.

Самолетът се сниши.

Под тях се появиха акри древни стени и основи, които потвърдиха заключението й.

Познаваше това място.

„Руините на Троя“.

Елена погледна жената — Бинт Муса, Дъщерята на Мойсей. Тъмните й очи я изгледаха в отговор.

„Какво става, по дяволите?“

22 юни, 11:08

Вашингтон, окръг Колумбия

Грей се отпусна отново в коженото кресло пред бюрото на директора.

— По-добре да намерим дъщеря му.

Сенатор Кент Каргил току-що си беше тръгнал, съпроводен от Кат.

Пейнтър остана прав, физиономията му беше измъчена.

— Съгласен. Не искаме да имаме враг в негово лице, особено ако се озове в Белия дом.

През изминалите четирийсет минути директорът беше запознавал сенатора с хода на издирванията, включващи разузнавателни и полицейски агенции от целия свят. Каргил слушаше внимателно, задаваше уместни въпроси и предложи помощта си като началник на Комисията за международни отношения към Сената.

Грей се беше задоволил с ролята на слушател на дискусията. Беше очаквал паникьосаният баща — сенатор, който определено беше свикнал всичко да става така, както му се иска — да се прави на важен, да се развика на директора, да настоява. Вярно, очите на Каргил бяха измъчени, устните му бяха тънки и бледи от тревога, но той запази самообладание; може би разбираше, че надуването и заплахите няма да помогнат по никакъв начин за спасяването на дъщеря му.