Джеймс Роллинс - Последната одисея

Пейнтър кимна.

— Все пак благодаря, че се съгласи да прекъснеш отпуската си.

— Какво става?

— Гръмна неочаквана ситуация в Гренландия. Преди няколко дни научихме за откриването на останки от кораб, погребан в сърцето на ледник.

Пейнтър взе дистанционно и завъртя стола си към монитора от лявата му страна. На екрана се появи пикселизирано изображение, показващо кораб със счупени мачти, наполовина скован в лед.

— Двама изследователи, климатолог и геолог, се натъкнали случайно на кораба. И на съкровището в него.

Пейнтър натисна копче на дистанционното и показа снимка на златна карта в тъмна кутия с някакъв сферичен предмет в нея.

Грей стана и отиде при монитора, за да разгледа по-добре.

— Не разбирам. С какво тази находка засяга „Сигма“?

— След малко ще стигна и до това. Засега ще кажа само, че трябваше да потвърдим автентичността на находката и да я приберем колкото се може по-скоро. След няколко запитвания научих, че Мария Крандъл има позната, морски археолог, която работеше в Египет. Убедихме я да замине за Гренландия, за да огледа кораба.

— Мария? Приятелката на Ковалски ли?

— Точно тя. Те двамата вече бяха в Африка. Казах им да тръгнат след археоложката, така че ако се окаже, че находката е автентична, да я приберат.

Грей започна да подозира защо ситуацията в Гренландия е гръмнала, както се беше изразил Пейнтър.

„Щом е замесен Ковалски…“

Пейнтър продължи с разказ за засада, за кражба на картата и за отвличане на археоложката. В историята обаче се говореше и за нещо, което било освободено от трюма на кораба. Нещо ужасяващо и невъзможно.

— Подробностите все още пристигат — призна Пейнтър. — Заради брутално силна буря комуникацията ни с Гренландия беше несигурна. След като времето се оправи, вдигнахме пет „Посейдона“ да търсят онази подводница.

Грей погледна картата на Гренландия с червените знаци, които се движеха бавно над океана. Посочи един, който се отклоняваше от останалите.

— Да не би да са хванали диря?

Пейнтър погледна екрана.

— Не. Няколко радиоакустични шамандури са засекли подводницата да се движи на север покрай брега. Тя вече е излязла от обхвата им, но по траекторията и скоростта й подозираме, че е търсила прикритие под ледената шапка на Арктика.

— И щом се озове там, може да продължи накъдето си поиска, без да бъде засечена.

— Именно.

— Каза, че нападателите говорели арабски. Имаме ли информация кои може да са?

— Засега не. Кат се свърза с всички разузнавателни агенции, за да намери отговора. Успя да открие, че убитият геолог Конрад Нелсън е споделил снимките, които ти показах, с работодателя си „Алайд Глоубъл Майнинг“. След това всеки от компанията би могъл да ги сподели с целия свят.

— И да стигнат до неправилните очи.

— Както и до правилните. Същите снимки привлякоха вниманието и на друга агенция. Те се обърнаха към нас и въвлякоха „Сигма“ в тази каша. — Пейнтър погледна многозначително Грей. — Именно тази група поиска твоята помощ.

— Моята ли? Защо?

— Искат…

Пейнтър беше прекъснат от резки пререкания откъм коридора. Грей разпозна гласа на Кат, която се мъчеше да успокои някого. Мъжът с нея звучеше едновременно сащисано и гневно. Акцентът му беше определено бостънски.

— Кой да знае, че всичко това е тук долу? Направо под носовете ни.

Пейнтър стана и си погледна часовника.

— Подранил е. — Въздъхна и погледна Грей. — Лично президентът поиска „Сигма“ да се погрижи за посещението му, особено предвид обстоятелствата.

Грей се намръщи неразбиращо. Само шепа хора извън АИОП знаеха за съществуването на „Сигма“. Още по-малко бяха онези, които знаеха, че централата й се намира в непосредствена близост до Националната алея.

Кат пристигна първа, като се подпираше на бастун. Макар че почти се беше възстановила след изпитанията през миналата Коледа, лявата й половина си оставаше слаба. Беше облечена в тъмносиньо и имаше изумрудена брошка във формата на жаба на ревера в памет на изгубените другари.

Тя се дръпна настрани, за да направи път на госта.

— Оттук, сенаторе.

В кабинета влезе висок мъж с широки рамене, облечен в ушит по поръчка костюм на Армани със синя вратовръзка и черни кожени обувки, излъскани до блясък. Грей изведнъж се почувства неловко в джинсите и суичъра си, особено като се имаше предвид кой е посетителят.

Пейнтър заобиколи бюрото си и стисна ръката на мъжа.

— Сенатор Каргил, добре дошли в централата на „Сигма“.