Джеймс Роллинс - Последната одисея

22 юни, 08:59

Такома Парк, Мериланд

Командир Грейсън Пиърс беше преживял безброй разминавания на косъм със смъртта, но нищо не го беше подготвило за бащинство — и особено да живее с майка тигрица.

— Няма да се получи — предупреди той от канапето в дневната.

— Ще.

Сейчан седеше по турски на персийския килим, подобно на някаква евразийска царица. Беше избутала масичката и държеше малкото им момче под мишниците. Правеше всичко по силите си да накара детето да застане на крачетата си, които сякаш бяха направени от желе. Джаксън Рандъл Пиърс изобщо не й сътрудничеше. Гукаше, бърбореше нещо на бебешкия си език и се опитваше да хване палците на краката си.

Грей потупа оръфаната книга на страничната масичка.

— Тук пише да не очакваме бебето да проходи, преди да е навършило между девет месеца и една годинка. А може и повече.

— Това са само усреднени данни. — Сейчан посочи с брадичка купчината разпечатки. — Виж там. Има много статии за бебета, проходили на шест месеца. Рядко е, но не и нечувано.

— Джак е само на пет месеца. Ще ги навърши след два дни.

— И какво от това? Той вече седи сам и дори лази по малко. Прави го по-рано, отколкото пише в книгите. И го научих да спи през цялата нощ преди два месеца. А ти твърдеше, че и това няма да се получи.

— Не е вярно. Доколкото помня, казах: „Господи, това дете спи ли изобщо“.

— Е, аз пък не го помня така.

Грей се замисли дали да не изключи рутера. Сейчан прекарваше много време в интернет, четеше какви ли не неща за гледане на бебета и се отнасяше към майчинството като към боен спорт. Беше твърдо решена Джак да направи всичко по-рано, отколкото пишеше в книгите, като използваше тези постижения за доказателство, че е най-добрата майка на планетата.

„А това беше жена, която навремето се съмняваше в майчинските си инстинкти“.

Разбира се, тя беше бивша убийца, обучена по брутален начин да бъде безсърдечна и хладнокръвна. Затова Грей разбираше опасенията й. Той самият имаше достатъчно тревоги за собствените си родителски умения. Отначало упоритата й решимост го развеселяваше, но след време започна да се тревожи. След раждането на Джак двамата си бяха взели дълга отпуска от „Сигма“. Грей трябваше да се върне на работа следващия месец, след партито по случай половингодишнината на Джак — събитие, което явно трябваше да бъде отпразнувано.

Грей се присъедини към тях на килима и коленете му докоснаха нейните. Той взе малкия Джак, подуши дупето му и по аромата реши, че урокът е приключил. Но смяната на пелените можеше да почака малко. Той подхвана Джак под ръка и се присламчи към Сейчан. Двамата се облегнаха на стола зад тях. Джак зашава в ръцете му, но той целуна главата му, което накара детето да се укроти — поне за момент.

Сейчан изпъна крака и се облегна на него. Той я придърпа към себе си със свободната си ръка и тя се сгуши в него. Беше облечена в черно долнище за йога и изрязано горнище в същия цвят. Дългата й коса беше вързана на опашка, която се спускаше почти до кръста й. Грей долови мускусния аромат на кожата й. Двете с Кат неотдавна се бяха върнали от йога. Не че Сейчан имаше нужда от разтягане и дихателни упражнения. Беше решителна жена и се беше отървала от напълняването шест седмици след раждането, и си беше възвърнала изваяната си форма на боец.

Грей погледна собствения си корем, който се беше позакръглил леко.

„Трябваше да последвам примера й“.

Все пак, предвид месеците недоспиване и непредсказуемия график на Джак, Грей си беше позволил да се поотпусне. Съпругът на Кат Монк все го приканваше да играят баскетбол или да тренират във фитнеса, но Грей най-често отказваше и предпочиташе да се наслади на този период на домошарска уседналост. А и винаги се чувстваше малко виновен, когато трябваше да остави Сейчан сама с Джак. Искаше да играе своята роля като баща по възможно най-добрия начин.

„Може би и аз се опитвам да докажа нещо не по-малко от Сейчан“.

През изминалите шест месеца Кат и Монк им гостуваха често с техните буйни момичета Хариет и Пени. Въпреки че никога не го признаха открито, Грей подозираше, че посещенията им целят двамата със Сейчан да не се изолират прекалено, както често се случваше с двойките, които ставаха родители за първи път и животът им започваше да се върти единствено около бебето. Може би Монк и Кат се опитваха и да им покажат нагледно как да балансират семейния живот, родителството и напрегнатата работа. Двамата също ги държаха в течение със ставащото в централата на „Сигма“, сякаш ги приканваха да се върнат час по-скоро.