Джеймс Роллинс - Последната одисея

Но какво?

Най-сетне се върнаха при отвора на мулина. Мария се наведе да влезе, когато откъм димящите останки на кораба се разнесе гръм.

Мария подскочи. Нука също.

По-наблизо, на десетина метра от тях, димният мрак блесна от огън. За миг Мария зърна нещо масивно, покрито с броня. Но едно огромно парче лед закриваше по-голямата част от гледката — и в следващия момент дебнещото чудовище се отдалечи, бълвайки пламъци, и се насочи обратно към кораба.

Нука се обърна към нея с шокирано изражение.

Нещото почти ги беше настигнало.

Мария отстъпи навътре в тунела, следвана от Нука.

В залата проехтя втори изстрел.

Мария се замоли онези да знаят какво правят.

„Заради всички ни“.

13:37

Мак стоеше до кръста в ледената вода и се взираше през тъмния трюм, докато Джон презареждаше. Двамата се бяха скрили зад високите останки на огромните счупени съдове. Мак насочи вниманието си към димящите останки на кърмата в търсене на врага им.

„Хайде, кучи сине, къде си?“

След като не беше успял да прилъже бика с думкането по дъските, Мак бе разбрал, че се налага и те да прибегнат до тежката артилерия.

Първият изстрел нямаше как да остане подминат. Въпреки това той беше затаил дъх, уплашен, че не се е получило. После чу тежкия тропот, който приближаваше към кораба. Даде сигнал на Джон и той стреля за втори път във въздуха.

Гърмежите в затвореното пространство бяха оглушителни. „Ами ако не се е хванал на въдицата?“ Мак се обърна към Джон, готов да му кимне да стреля отново, когато ревът привлече вниманието му към кърмата.

Бикът влезе през пробойната в трюма, оставяйки след себе си невъзможни огнени дири във водата. Припокриващите се бронзови плочи по тялото му проблясваха, докато приближаваше. Увенчаната му с извити рогове глава се въртеше заплашително. От широките му ноздри бълваха пламъци. Устата му се отвори, разкривайки редици и редици остри като бръснач зъби.

„Господи…“

Кръвта на Мак се смрази. Макар и скрит, той се чувстваше гол и уязвим. Искаше му се да отстъпи още по-навътре в укритието, но беше парализиран от страх и не можеше да помръдне.

Джон явно забеляза ужаса му и му подсвирна.

Бикът рязко обърна глава към приятеля му инуит, привлечен от звука.

„Не, не, не…“

Мак най-накрая се задейства. Включи фенера си и го хвърли към отворената врата на капитанската каюта. Лъчът се запремята през въздуха. Фенерът се удари в отсрещната стена и падна с трясък върху писалището, като се завъртя.

Бикът изрева, избълва пламъци от гърлото си и се втурна към вратата, привлечен от звука. Или може би можеше да вижда. Звярът имаше очи като черни диаманти, светещи от вътрешния огън, но те можеше и да са само за украса.

Така или иначе, бикът наведе рога и препусна през водата, оставяйки след себе си огнена диря и воня на горящо масло. Създанието скочи с главата напред в каютата, блъсна се в писалището, като го направи на трески, след което удари извития нос с такава сила, че целият кораб се разтресе.

Мак и Джон вече действаха. Джон се премести в центъра на трюма, докато Мак се насочи към каютата. Щом зае позиция, Джон изпразни и двете цеви в бика. Куршуми улучиха задника му със силен звън, но оставиха само леки вдлъбнатини.

Все пак силата на ударите закова звяра на място и даде на Мак възможност да стигне до отворената врата. Той я подпря с рамо и я затръшна. Джон изтича до него и грабна месинговото резе, което бяха преместили отвън. Двамата заедно го залостиха между вратата и дъските на пода.

Вътре бикът се мяташе и ревеше, но тясното пространство не му позволяваше да маневрира и да си пробие път навън.

„Да се надяваме, че е така“.

— Тръгвай! — извика Мак.

Двамата забързаха през наводнения трюм към пробойната. Излязоха на скалистия бряг и се втурнаха през лабиринта от канари и лед. Бързо настъпи непрогледен мрак, когато пламъците останаха зад тях.

— Нука! — извика Мак. — Включете фенерите!

В далечината блеснаха светлини.

Изведнъж зад тях се разнесе оглушителен трясък на дъски. Мак се обърна и видя как бикът си пробива път през стената на корпуса. Звярът подскочи високо, осветен от гневни пламъци. Приземи се, вдигайки искри от камъните, и се понесе към тях, забулен в огън и пушек.

— Размърдай си задника — подкани Мак спътника си.

Двамата с Джон се затичаха към малкия водопад и се покатериха по мокрите скали в осветения тунел. Вътре Мак видя две фигури, свити малко по-нагоре.