Джеймс Роллинс - Последната одисея

— Движение! — извика им той.

Тежкият тропот на бика приближаваше. Създанието разбиваше леда и разблъскваше камъни в желанието си да настигне плячката си.

Мак избута Джон в тунела и го последва.

Нука се плъзна назад и подаде на Мак ледокоп, след което имитира как да го използва.

— Забивай и нагоре!

„Схванах“.

Джон се закатери по хлъзгавия тунел с ловкост, която сякаш беше вградена в гените му. Мак го последва, като забиваше ледокопа и се набираше на него. Започваше да изостава от останалите.

„Няма да успея“.

Прав беше.

Бикът стигна до тунела и се блъсна с главата напред в него. Заклещи се и изрева към Мак, като избълва пламъци. Зъбатата му паст щракна към крака му.

Обхванат от паника, той изпусна захвата на ледокопа, падна по корем в течението и се плъзна обратно към бика.

— Главата долу! — извика Нука.

Двата изстрела го оглушиха. Усети как куршумите профучават над главата му. Те улучиха бика между рогата и го отблъснаха назад, спечелвайки на Мак достатъчно време да забие ледокопа отново и да намери опора.

Бързо пое напред, знаейки, че бикът ще повтори опита си.

Звярът зад него изрева.

— Почти при въжетата сме! — извика му някаква жена.

Мак не знаеше коя е тя, но се вслуша и ускори темпото. Когато настигна останалите, Нука и непознатата вече бяха закрепили въжетата за коланите си.

Нука посочи ремъците на двамата.

— Хващайте се.

Джон се хвана за ремъците на жената; Мак се вкопчи в тези на Нука.

— Дръжте се здраво — предупреди дамата. — Ще друса.

13:42

Мария вдигна радиостанцията към устните си.

— Сега… колкото се може по-бързо!

Загледа се нагоре към тъмното гърло на мулина. Стискаше въжето с две ръце. Единственото предупреждение беше леко трептене. Въжето изведнъж се опъна — и четиримата се понесоха напред, влачени по хлъзгавата шахта.

По-рано, докато очакваха напрегнато, Мария се беше свързала с групата горе и им беше казала, че ще имат нужда от незабавна евакуация. Въжетата им бяха завързани за снегомобил и тя не виждаше причина да се катерят сами, когато разполагат с достатъчно конски сили, които да свършат тежката работа.

До тях достигна гневен рев.

Мария погледна назад. Дори сега огненото създание се опитваше да си пробие път до тях.

— Начукай си го! — извика му Макнаб.

Мария въздъхна с облекчение — и в следващия момент тунелът започна да се срутва. Дали заради мятането на звяра, или от сътресението от изстрелите, нещо най-накрая не беше издържало. Тунелът под тях се напука и разпадна с експлозивен трясък на лед.

Ревът най-сетне престана.

Срутването ги подгони нагоре по мулина. Мария вдигна глава и отправи мислена молитва към онези на повърхността.

„Не щадете конете“.

Секунди по-късно стигнаха по-широката отвесна шахта. Опънатото въже ги запрати към стената. При удара възрастният инуит изпусна колана й и увисна на една ръка. Обезопасена от ремъците, Мария пусна въжето и сграбчи якето му с двете си ръце.

— Държа те.

Продължи да стиска с всички сили, докато нечии железни ръце не я подхванаха през кръста и не я измъкнаха заедно с дядото на Нука от мулина.

Мария пусна старейшината и остана да лежи по гръб.

Зачервеното от вятъра лице на Джо се появи над нея.

— Не ти ли казах да не се правиш на герой?

Тя сви рамене.

— Мислех си, че играя само поддържаща роля.

Джо й помогна да седне. Останалите също бяха измъкнати от шахтата. Мария погледна червенобрадия климатолог и попита:

— Нещо против да ми кажете какво беше всичко онова?

— Ще ви кажа. На бира. На много бири.

Джо кимна на мъдрите му слова.

— Най-добрият план, който съм чувал от много време.

Мария вдигна ръка. Имаше нещо по-належащо.

— Първо, какво стана с Елена? Знаете ли кой я отведе?

— Доктор Каргил ли? Значи е жива?

— Доколкото знаем. Ще ви разкажа подробностите, когато седнем на бири. Но знаете ли кой я е отвел и какво искаха?

— Нямам представа кои бяха. Но определено не бяха тукашни. Говореха на арабски.

„Арабски?“

— Колкото до какво искаха, не съм съвсем сигурен. Определено искаха златната карта. Нарекоха я Атласа на бурите, сякаш вече знаеха какво представлява.

Мария се намръщи. „Атлас на бурите?“

— О. — Климатологът бръкна в джоба си и извади сребърна сфера колкото топка за софтбол. Върху нея като че ли имаше някакви надписи и сложно изглеждащи деления и компаси. — Искаха и това.