Джеймс Роллинс - Последната одисея

Грей се опита да си представи как би реагирал самият той, ако някой отвлече Джак. „Ще събарям стени“. Като се имаше предвид разсъдливото спокойствие на сенатора в подобна криза, от него би станал чудесен президент. Този човек определено имаше стомана в гръбнака и умът му беше остър като зъбите на капан за мечки.

Колкото до вината на „Сигма“ в замесването на дъщеря му, той веднага призна, че тя е упорита и страстна също като самия него. В очите му дори заигра интерес, когато Пейнтър му разказа за древния кораб, открит в леда на Гренландия — откритие, което можеше да докаже, че арабски пътешественици са достигнали Новия свят векове преди викингите.

Каргил поклати глава, когато чу всичко това, и призна леко развеселено: „Нямало е начин Елена да пропусне подобно нещо, след като е чула“.

И сега, след като всичко беше приключило в духа на взаимно уважение, Пейнтър заобиколи бюрото си и си седна на мястото. Облегна се назад и изгледа многозначително Грей.

— Както виждаш, определено се нуждаем от най-добрите си хора по този случай.

Грей разбра неизказаното искане и се надяваше, че описанието все още се отнася и за него.

— Но аз не съм единственият, който иска помощта ти — продължи Пейнтър, напомняйки му за разговора им от по-рано.

— За кого става дума?

— Вече ти казах, че геологът е пратил снимки на работодателите си и те най-вероятно са били споделени с целия свят.

— И са достигнали до неправилните очи. Ясно. Но какво искаше да кажеш с онова, че са стигнали и до правилните ? Спомена, че и някаква друга агенция е проявила интерес към това. Коя?

Преди Пейнтър да успее да отговори, Кат почука на касата на вратата и влезе.

— След като видният ни гост си отиде — рече тя, — успях да възстановя видеовръзката.

Отиде при компютъра на Пейнтър и вдигна въпросително вежда към директора, който й кимна, че може да използва машината. Кат затрака на клавиатурата и екранът примигна. Появи се образ, разклати се, после се успокои и на екрана се появи лицето на мъж. Като че ли се облягаше на бюро и лицето му беше близо до уебкамерата.

Зелените му очи проблясваха развеселено. Той отметна настрани черната си коса, идеално подхождаща на свещеническото му расо. Бялата якичка също проблесна на екрана.

Това беше Фин Бейли — отец Фин Бейли.

Грей веднага разбра кой е поискал участието му.

— Виждам, че блудният син се е завърнал — каза свещеникът с характерния си ирландски акцент. Явно имаше пълен изглед към кабинета на Пейнтър на екрана си. — Добре дошли отново, командир Пиърс.

Грей го игнорира и се обърна към Пейнтър.

— Значи другата организация, която е научила за откритието и е видяла снимките на геолога… е Ватиканът.

— Не целият — отвърна Бейли от екрана. — А само онези от нас, които служим в неговата intelligenza.

Грей усещаше, че историята ще се окаже много по-голяма. Малцина знаеха, че Ватиканът има своя разузнавателна агенция, собствена шпионска мрежа. Десетилетия, ако не и векове наред, тя тайно беше изпращала свои агенти да се внедряват в групи на омразата, тайни общества, враждебни страни и навсякъде, където интересите на Ватикана са под заплаха. В общи линии, те бяха като Джеймс Бонд в свещенически одежди — но без разрешителното за убиване.

Историята на Грей с тази организация датираше отпреди единайсет години, когато за първи път се беше срещнал с монсеньор Вигор Верона, бивш член на intelligenza, почтен мъж, който по-късно щеше да спаси живота на Грей, а племенницата му — да плени сърцето му. Сега и двамата си бяха отишли, жертвайки живота си, за да спасят света.

Лицето на отец Бейли беше достатъчно да събуди тази стара болка. Свещеникът, който беше горе-долу на годините на Грей, беше бивш ученик на монсеньор Верона в Папския институт по християнска археология в Рим и в един момент беше вербуван в intelligenza. Заради връзката със скъпия му приятел Грей беше склонен да го изслуша, но част от него все още намираше този човек за дразнещ — прекалено самоуверен, твърде сигурен, че е равностоен заместник на някогашния си ментор.

„Никога — помисли си Грей. — Никога няма да бъдеш Вигор“.

— Какво общо има всичко това с Ватикана? — попита на глас той.

— А — отвърна Бейли. — Дълга история. Прекалено дълга, за да я разказвам точно сега. Мисля, че ще е най-добре да започнем с настоящето. Преди седмица нашата организация беше предупредена за появили се фотографии, свързани с откритие в Гренландия. Разпознахме важността на тази находка и по-точно на златната карта и сребърната астролабия и как тя е свързана със загадка, продължаваща векове наред тук, във Ватикана.