Джеймс Роллинс - Последната одисея

Грей отиде при носа на подводницата и изгледа кръвнишки Ковалски.

— Какво? — попита здравенякът.

— Сцила е пазител — каза му Грей. — Целта й е да защитава населението по време на евакуацията. Стига да не си агресивен към нея, ще те остави на мира. А сега…

— Трябваше да го знам ли?

Грей се намръщи.

— Мисли, преди да стреляш.

Ковалски се намуси.

— И къде е веселбата в това?

Грей отиде при носа, където Бейли вече се беше настанил на едната от двете бронзови седалки.

Свещеникът се обърна към него.

— Според Омир корабите на феаките се насочвали сами. — Той посочи лоста, който беше единственият уред за управление. — Мисля, че това трябва…

Въпреки думите му преди малко сега не беше време за мислене. Грей скочи в другата седалка и натисна лоста надолу.

Рибата се килна напред, плъзна се от постамента си и се гмурна във водата. Ударът ги разтресе, но всички останаха по местата си.

Ковалски се изправи.

— Не беше толкова зле.

И тогава водата на езерото стигна до зеленото масло. Зад тях избухна огън, който подпали горивото и водата. Бронзовата риба се понесе устремно към центъра на езерото.

Грей се помъчи да се наведе напред. Изпъкналите очи на рибата бяха изработени от стъкло или полиран кристал. През тях той зърна бронзовите крака на Сцила; чудовището нагазваше във водовъртежа на Харибда. Той затаи дъх, когато малката подводница се понесе между подобните на колони крака, като се стрелкаше и въртеше, напомняйки на Грей онова, което Бейли беше казал току-що.

Насочвали се сами.

В следващия момент се озоваха във въртеливото течение в средата на езерото. То ги подхвана и ги понесе през купата на езерото все по-бързо и по-бързо, в стесняваща се спирала. Докато летяха, Грей зърна за миг как една от огнените глави на Сцила се насочва към тях.

— Винаги съм се чудил какво е да си златна рибка в тоалетна и да пуснат водата — извика Ковалски отзад.

„Вече не е нужно да се чудиш“.

Носът на рибата се насочи право надолу.

Грей се подпря на стените, за да остане на мястото си, и напипа скоба.

— Дръжте се!

Подводницата полетя в гърлото на канала.

Обгърна ги пълен мрак. Не можеха да преценят къде е горе и къде долу — рибата се мяташе насам-натам, като понякога се превърташе бясно.

— Светлини! — извика Бейли през грохота на водата.

Грей също ги видя през едното око на рибата. Мъглява светлина някъде в далечината. Въздъхна с облекчение. „Ще успеем…“

Нямаше никакво предупреждение.

Невъобразима сила блъсна кърмата на подводницата и тя полетя напред, като се премяташе, запращайки пътниците си във всички посоки. Още по-лошото беше, че подводницата се блъскаше в каменните стени и кънтеше като камбана.

Един от шевовете на корпуса се пропука и в съда нахлу вода.

Докато се мъчеше да се задържи на мястото си, Грей си представи какво се е случило зад тях. Термобаричната бомба явно се беше взривила с достатъчна сила да запрати цялата вода през тунела, сякаш Зевс духаше през сламка в чаша газирана вода.

Изведнъж през очите на рибата нахлу светлина. Премятането престана и се смени с плавно плъзгане нагоре. Струята вода през спукания шев отслабна. Накрая подводницата изскочи на повърхността. Слънчевите лъчи проникнаха през кръглите прозорци.

Грей се облегна и издиша с облекчение.

Малката им риба се беше измъкнала от Тартар.

Той отправи мълчалива благодарствена молитва и погледна назад към хората си — всички очукани и натъртени, но живи.

— Какво ще кажете за малко свеж въздух? — предложи Ковалски. — Още мога да се издрайфам.

Грей стана от мястото си и се затътри при тях. Стъпи на стълбата, завъртя колелото да освободи люка и вдигна тръбната перка. Свеж въздух и слънчева светлина изпълниха кабината.

Грей скочи долу.

— Да се махаме. — Извади сателитния си телефон. — Ще се опитам да повикам помощ.

Качи се по стълбата, излезе навън и възседна рибата като необязден кон в морето. Натисна копчето за бързо набиране на командир Пулман — най-близкия съюзник, който можеше да им помогне.

Докато установяваше връзка през криптираните канали, ниско над тях прелетя голям сив самолет. Грей се загледа в него и го разпозна — Пулмановият „Посейдон“, появил се сякаш по телепатия.

Самолетът продължи напред, носейки се ниско над морето — после се издигна, изхвърляйки дълга черна тръба, към която беше прикрепен червен парашут. Грей разпозна оръжието.

Торпедо „Марк 54“.