Джеймс Роллинс - Последната одисея

Най-сетне приближи края на златното стълбище и си погледна часовника.

„Три минути…“

Бейли се изравни с него, следван от Сейчан и Мария, които буквално носеха Мак. Лицето на климатолога беше опънато от болка и пребледняло от загубата на кръв и шока.

Бейли погледна напред. Вече се беше досетил за плана на Грей.

— И как ще излезем през онзи изход?

— Какъв изход? — задъхано попита Ковалски, който продължаваше да се оглежда за заплахи и беше готов да стреля.

— Онзи там. — Бейли посочи тъмното езеро, в което продължаваше да се стича вода от петте стълбища и да подхранва бавния водовъртеж в средата. — В пастта на Харибда.

Ковалски се намръщи.

— Плувах достатъчно за днес и изобщо не ми се иска да бъда всмукан незнайно къде.

— Помириши — каза Грей. — Морска вода. Това е просто една голяма циркулационна помпа. От океана дотук и обратно.

Мак го чу — вероятно се беше съсредоточил върху разговора им, за да се разсее от болката.

— Според показанията на компаса от по-рано тази пещера наистина върви към океана, но разстоянието до него трябва да е към километър и половина.

Бейли се намръщи и се обърна към Грей.

— Тогава как предлагаш да…?

Стигнаха края на златното стълбище и Грей посочи кръга бронзови риби около езерото.

— Ще използваме подводниците на феаките.

20:16

„Най-сетне се побърка…“

Ковалски слезе от последното стъпало и зяпна огромния кръг от риби. Бяха стотици, всяка наклонена, сякаш готова да избълва фонтан, достоен за Вегас.

Втурна се след Грей.

— Защо реши, че това са подводници ?

— Както вече стана ясно, феаките не са били глупаци. Не биха позволили да останат затворени тук, без да имат начин да се измъкнат.

Ковалски посочи огромния водовъртеж.

— И си мислиш, че това е пътят им за бягство ли?

— При нужда той би трябвало да се намира някъде в центъра. А по-централно място от това няма да намериш.

— Но все пак…

— Не забравяй и златните тронове — продължи Грей. — Върху тях имаше изображения на същите тези риби с извити опашки, плуващи в морето редом с корабите на феаките.

За доказателство ги отведе до една от бронзовите риби. Тя беше с размерите на миниван, но той намери опори отстрани и се покатери.

Някакво движение привлече погледа на Ковалски нагоре.

Харибда не беше единственото гръцко чудовище тук.

От отсрещния край на езерото шестглавият дракон-крокодил обърна всичките си глави към Грей, привлечен от движението, от разговора им или може би защото Грей беше прекрачил някаква забранена граница.

— Мисля, че ядосваш някого — предупреди Ковалски. — И този път не става дума за мен.

Грей погледна нагоре. Една от масивните глави се спусна и се плъзна по повърхността към него.

— Всички горе! Веднага!

Ковалски подкара останалите.

„Но после накъде?“

20:17

„Две минути…“

Застанал върху бронзовата риба, Грей откри върху гърба й някакъв лост, обърнат към опашката. Сграбчи го и го дръпна към носа. Чу се изпукване като при изравняване на налягане и тръбната перка на рибата се повдигна, разкривайки люк. Грей побърза да го отвори.

Опуленият Мак се качи зад него.

— Влизай — каза Грей.

Мак спусна крака до една стълба и се спусна надолу, като се приземи с болезнен стон. Мария го последва, после Бейли и Сейчан, която продължаваше да държи Аги.

— Размърдай се! — извика Грей надолу към Ковалски.

Едрият мъж метна пушката на рамо и се покатери върху бронзовата риба. Когато се качи на гърба й, погледна над рамото на Грей и очите му рязко се разшириха.

— Долу! — извика той и вдигна оръжието си.

Грей се опита да го спре, но Ковалски стреля над рамото му.

С премаляло сърце Грей погледна назад.

Една от главите на Сцила се беше отпуснала върху водната повърхност. Долната й челюст липсваше. От пукнатините в бронза бълваха пламъци. Шията се замята конвулсивно и забълва още пламъци, докато замъкваше разбитата глава обратно през езерото.

— Разкарай си задника оттук — нареди Грей.

Ковалски се подчини и скочи вътре, явно без да си дава сметка за пораженията, които е нанесъл.

Грей го последва, като спря за миг на стълбата.

Петте останали глави на Сцила се замятаха яростно. Пламъци и дим обвиха чудовището — и то навлезе в езерото.

„Опа…"

Грей скочи долу, затваряйки капака след себе си, след което завъртя бронзовото колело, за да го уплътни. Групата бързо насяда по пейките от двете страни.