Джеймс Роллинс - Последната одисея

Повърхността му леко се движеше, сякаш под нея се криеше някакъв нов ужас. Нямаше как да знаят дълбочината му, но като се имаха предвид мащабите на всичко останало тук, Грей предположи, че басейнът е достатъчно дълбок, за да могат титаните да се потопят изцяло в него.

Мак огледа всичко с критично око.

— Питам се дали това не е източникът на цялото масло, захранващо града.

— Истинското сърце на Тартар — рече Бейли.

Мак посочи през басейна към една площадка от другата страна и голямо бронзово колело, вградено в стената.

— Това сигурно е главният кран за града.

Грей почти долепи лице до стъклото.

— Хунайн споменава, че тук е намерил начин да принуди Тартар да заспи отново. Ако кранът наистина спира подаването на масло в града, автоматите там рано или късно ще изразходват горивото си.

— И после ще се изключат — допълни Мак.

— Ще заспят — рече Мария.

Мак кимна.

— Видях нещо подобно да се случва с бронзовите раци в Гренландия. Но не и с бронзовия бик. Макар че той със сигурност е имал по-голямо количество гориво в себе си.

— Но как можем да сме сигурни, че завъртането на крана ще доведе до нещо? — попита Мария.

Грей посочи под колелото. До стената имаше купчина кости сред парчета плат.

— Предполагам, че това са останките на Абд ал-Кадир, за когото Хунайн казва, че е жертвал живота си, за да спаси всички останали. Вероятно капитанът е оставил тялото му като предупреждение за всеки, който се осмели да отиде там.

Сейчан също погледна през прозореца.

— Погледнете обаче отляво. Нещо като че ли е заварено за стената. До крана.

Грей погледна натам. Устройството сияеше по-ярко — беше не само по-ново, но и изработено от злато. Дори от мястото си Грей различи широк две стъпки диск, украсен и изписан по същия начин като астролабията. Почеркът на изработката се разпознаваше лесно, а предназначението — още по-лесно.

— Предпазният механизъм на Хунайн — каза Грей. Той се обърна към групата и обобщи намерението на арабския капитан. — Предполагам, че ако завъртим крана, за да накараме Тартар да заспи отново, той ще активира адското устройство на капитана.

— Иначе казано, и в двата случая сме прецакани здравата — намръщено рече Ковалски.

Грей се обърна към огромната пещера, изпълнена със серни пари и осветена от огъня на Прометей. Погледна нагоре към извисяващите се титани и си представи какво очакваше групата му в града. Помисли си за всички, които бяха загинали, за да запазят тази тайна, и за многото други, които са страдали.

Хунайн беше прав.

„Това трябва да приключи тук“.

Той се обърна отново към затворената врата.

— Независимо от риска, трябва да стигнем там.

19:44

Скръстила ръце на гърдите си, Мария остана назад, докато Джо дърпаше дебелата бронзова врата. Той пъшкаше от напъните, но успя да я отвори няколко сантиметра.

Мак се завтече напред и пъхна края на гайгеровия брояч през отвора. Устройството затрещя свирепо. Мария видя как броячът му рязко мина в червената зона. Числата на дисплея се сменяха шеметно, като накрая спряха в границата между деветдесет и сто.

Мак побърза да дръпне ръката си.

— Затваряй! Затваряй веднага!

Джо облегна рамо на вратата и я затръшна. После попита:

— Колко е зле?

Мак беше пребледнял.

— Колкото се опасявах. Количеството масло, концентрацията…

Грей сграбчи ръката му.

— Казвай.

— Отчитам почти сто сиверта. — Мак видя неразбиращите им физиономии и обясни: — По време на аварията в Чернобил хората в контролната зала са били изложени на триста. Получили са смъртоносна доза радиация за по-малко от две минути.

Стомахът на Мария се преобърна. Тя погледна през прозореца към купчината кости.

— Значи знаем как е умрял нещастникът. От радиационно отравяне.

Мак кимна.

— Изглежда, че единственият начин за затваряне на крана е като някой преплува басейна и го завърти ръчно. Плуването обаче ще е фатално. Стига изобщо да успее да стигне до другия край.

— Цената на Харон — каза Грей, припомняйки си думите на Хунайн.

— Трябва да пожертваш своя живот, за да спасиш всички останали — мрачно рече Мак.

Групата обсъди различни възможности като импровизиран сал или прехвърляне на въже, но всички разбираха, че само протакат неизбежното решение.

Джо вдигна ръка.

— Стига толкова. Аз ще го направя.

Мария се опита да смъкне ръката му.

— Стига глупости.

— Мисля, че съм най-известен именно с глупостите си. — Джо се обърна към групата. — Всички знаем, че някой трябва да го направи. Грей и Сейчан имат дете. Мак е с ранена ръка. А ти, Мария, си толкова дребна, че ще изгориш преди да си топнала пръст в онова нещо.