Джеймс Роллинс - Последната одисея

Бейли също надникна и след миг заключи:

— Магма.

Грей кимна и си представи картата на Да Винчи.

— Оттук може би минава границата между Африканската и Евразийската тектонични плочи.

— Същинска пукнатина в света — рече Бейли.

Грей тръгна към каменния мост и въпреки жегата и отровния въздух се качи на него, за да огледа по-добре пещерата от другата страна.

Останалите се събраха зад него.

— Изумително е — благоговейно прошепна Мария, сякаш беше застанала на прага на огромна катедрала.

Мак кимна.

— И ужасяващо.

И двамата бяха прави.

Пред тях, на площ около осем хектара, имаше нещо, излязло сякаш от кошмар от Бробдингнаг [9] Страната на великаните от „Пътешествията на Гъливер“ — Б. пр. , леярна на някакъв смахнат бог. Костите на спящата фабрика представляваха сложна мрежа от бронзови тръби, наредени на различни нива, които се издигаха към далечния таван и се спускаха в пукнатината с магмата. По пода на пещерата имаше редици студени ковачници и пещи.

Но дори тази древна ковачница показваше признаци на събуждане.

От дълбините на фабриката в част от пещите блеснаха златни огньове. Забоботиха двигатели, засвири изпусната под налягане пара. Светещо зелено масло се изпомпваше и бълбукаше във високи бронзови цистерни от прозрачен кристал. Гигантски клапани бавно се въртяха сами, задвижвани от пара или от огъня на Прометей. Отдясно една тръба избухна в пламъци. Няколко други индустриални факли също пламнаха, обгърнати в дим.

— Вижте — каза Мак и посочи надясно към някакви големи открити казани, пълни с блестящо черно масло. Тръби минаваха от тях до кално езеро, в което бълбукаха мехури серен газ. Върху горещата му повърхност блестяха локви от същото нерафинирано масло, очевидно източник за неподвластната на огъня Кръв на Прометей.

„Една от многото загадки е решена“.

Грей отново ги подкани да продължат. Имаха важна задача — да намерят друг изход от това място. Или поне някакъв начин да накарат този град отново да потъне в сън.

Зловещото предупреждение на Хунайн обаче продължаваше да звучи в главата му.

Ако събудиш Тартор, ще е за последен път

Грей тръгна през огромната леярна. Вече бяха видели продукцията на тази фабрика в града. Тук обаче феаките бяха скрили най-големите си постижения, шедьоврите си.

Движеха предпазливо през фабриката, сякаш се страхуваха да не събудят бронзовите колоси от двете страни. Фигурите се извисяваха колкото десететажни сгради. Бяха по шест от всяка страна, обгърнати в скелета и стълби. Въпреки че не бяха завършени, формите и израженията им се различаваха ясно. Шестима мъже и шест жени. Две от тях изглеждаха ужасяващо, с множество крайници и обезобразени. Приличаха на оживели страшилища от роман на Лъвкрафт, същински хтонични чудовища.

— Старите богове — промърмори Бейли. — Титаните от гръцката митология. Дванайсетте първородни на Уран и Гея. Затворени от боговете, дошли след тях.

— И все още оставащи тук,както изглежда — рече Мария. — В затвор от бронзови тръби.

Грей се загледа в една от фигурите, чийто гръден кош беше отворен. Зелена кръв бълбукаше през лабиринт от кристални тръби и осветяваше вътрешността му. В средата имаше някакво сферично устройство от злато и бронз, подобно на астролабията, която ги беше довела тук, но заплашително на вид, особено когато се завъртя сред внезапно изригнали пламъци, сякаш отброяваше времето обратно.

Представи си как тази военна машина — защото някак знаеше, че е точно такава — шества из бойно поле, задвижвана от радиоактивен огън, подобно на някаква крачеща атомна бомба.

— В никакъв случай не бива да позволяваме тези неща да попадат в неподходящи ръце — каза Грей. — В ничии ръце.

Разбираше как се е чувствал Хунайн преди хилядолетие.

„Но какво е направил капитанът?“

Грей подкара групата през леярната под титаничните погледи на Старите богове към една малка зала в края на пещерата.

Фонтани от черно масло — Кръвта на Прометей — изпълваха два каменни казана от двете страни, като излишъкът се събираше в басейни на пода и се оттичаше. Единият казан беше огромен, същинска римска баня, докато другият беше малък и приличаше повече на умивалник.

Между тях имаше друга бронзова врата, идентична с онези зад тях, но с малък прозорец от полупрозрачен камък, може би полиран кристал или груба форма на стъкло.

Гледката през него беше мътна, но подробностите бяха достатъчно ясни, особено като се имаше предвид какво осветяваше пространството. Зад малка бронзова площадка от другата страна се простираше басейн с олимпийски размери, който сияеше в отровно изумрудено.