Джеймс Роллинс - Последната одисея

Може би маслото по главата му беше достатъчно. Може би онова, което беше влязло в очите му, когато се беше потопил в казана, щеше да го предпази. Може би изпитото…

Чу зад себе си плясък.

Погледна назад и видя плетеница от пипала да пори водата. Отмъкнатият му ботуш полетя високо във въздуха, удари се в тавана и падна обратно в басейна. Бронзовите пипала се плъзнаха към него.

Ковалски заплува още по-бързо, като преглъщаше надигащата се от стомаха му жлъч, без да обръща внимание на въртящия се около него свят и бясното туптене на сърцето си. Вече не гребеше предпазливо. Потапяше глава и плуваше свободен стил, набирайки скорост в плътното масло.

Риташе с крака, загребваше с ръце.

Със затаен дъх, без да повдига лице.

Усети приближаването на стената и погледна.

Още два метра.

Нещо докосна пръстите на босия му крак.

Ковалски сподави крясъка си и напрегна всички сили. Стигна до края, надигна се, сграбчи ръба на басейна и се набра. Подобно на изскачащ върху ледник тюлен, се плъзна и се претърколи по бронзовата площадка.

Разпиля старите кости и се блъсна в стената.

„Мамка му, мамка му, мамка му…“

От басейна към него се понесе вълна, водена от кипяща маса мятащи се пипала. Ковалски трепна, очаквайки да бъде грабнат и завлечен обратно. Но вместо това пипалата се опънаха и върховете им спряха при края на басейна — очевидно не можеха да стигнат по-далече. Останали без плячка, те потънаха в дълбините.

Ковалски се хвана за голямото бронзово колело и се изправи на треперещите си крака. Спря, колкото да покаже среден пръст на чудовището, след което се захвана да върти с всичките си останали сили упорития кран. Ръцете му трепереха от напрежение. Полезрението му се стесни. Накрая чу как нещо издрънча и усети вибриране. Колелото спря да се върти.

„Да се надяваме, че е достатъчно“.

Защото не му бяха останали никакви сили.

Все още хванал с една ръка крана, той се обърна и се свлече покрай стената. Седна върху костите, без да му пука. Пусна ръка и дланта му падна върху черепа. Потупа го.

„Да, сега сме заедно“.

Докато си поемаше трескаво дъх, стената зад него затрепери. Той погледна нагоре към златното устройство в стената. От него излизаха тръби, които продължаваха надолу по бронзовия лист, вероятно стигайки до басейна. Големият златен диск отгоре започна да се върти подобно на секундарника на часовник.

„Това не може да е на добро“.

Някакво движение привлече погледа му напред. Дебели панели от бронз с панти в долния край се наклониха от двете страни на помещението. Вериги ги спуснаха, докато краищата им не се срещнаха в средата със силен звън, покривайки изцяло токсичния басейн.

Ковалски впери поглед в отсрещната площадка, после облегна глава в стената и въздъхна раздразнено.

„Не можеше ли да го направиш по-рано?“

20:07

— Какви са показанията? — обърна се Грей към Мак.

Климатологът се върна от притворената врата и погледна дисплея на гайгеровия брояч.

— С покрит басейн нивата паднаха с деветдесет процента. Още е много, но би трябвало да е безопасно, ако побързаш. — Той махна към натопените в масло дрехи на Грей. — Разбира се, малко допълнителни предпазни мерки няма да навредят.

Грей кимна.

— Искам всички да се дръпнете назад.

Бейли пристъпи към него.

— Ще дойда с теб. Може да ти потрябва помощ с Джо. — Сниши глас, за да не го чуе Мария. — Изглежда ми зле.

Грей не възрази. Свещеникът вече се беше потопил в черното масло.

— Да тръгваме.

Отвори вратата, колкото да се промъкнат през нея, след което я затвори. На отсрещната площадка Ковалски забеляза появата им и вдигна трепереща ръка — след което тя падна немощно.

Грей се затича, следван по петите от Бейли. Когато стигнаха Ковалски, свещеникът коленичи до него, сякаш готов да му даде последно причастие. Едрият мъж обаче нямаше намерение да се предава.

Ковалски обърна глава към устройството на стената.

— Това е проблемът.

Грей го разбра и погледна тиктакащия златен часовник на предпазния механизъм на Хунайн. Забеляза надписа на арабски.

— Можеш ли да го разчетеш? — попита той.

Бейли помогна на Ковалски да се изправи и присви очи към надписа. Наклони глава, за да го прочете — дискът продължаваше да се върти бавно.

— Пише: „ Давам ти достатъчно време за последна молитва, така че милостивият Аллах да те приеме“.

Грей вече беше преценил приблизително какво означава това. Ако се съдеше по обиколката на диска и скоростта на въртенето му, можеше да изчисли колко време ще му е нужно да стигне до сребърната отметка върху златната повърхност.