Джеймс Роллинс - Последната одисея

И тогава нов звук я накара да забави крачка.

Този път не беше гръм — а ниско, дълбоко, злокобно боботене, което идваше от всички страни. Усети го в краката си. Всички косъмчета на ръцете й настръхнаха.

„Какво издава този звук?“

Вдигна ръка, нареждайки на отряда си да спре.

Отново се озърна назад. Загледа се към пещерата, която почти беше изчезнала зад завоя на тунела. Отново забеляза падналата бронзова врата, резултат от насилственото им проникване тук.

„Може би не трябваше да го правим“.

26 юни, 18:52

Висок Атлас, Мароко

— Простете, че се натрапваме — промърмори Ковалски.

Когато групата заобиколи огромното езеро и стигна златното стълбище, водещо към двореца, целият град около тях вече беше започнал да боботи.

— Явно противниците ни са задействали някакъв защитен механизъм, когато са разбили вратата — каза Грей.

— Вижте! — Мария посочи наляво, към най-високото ниво на града.

В горния край на най-близкото стълбище бронзовата врата, която запечатваше намиращия се там тунел, беше започнала да се отваря. Под нея изригна тъмна вода. Ковалски се завъртя в кръг и видя, че същото се случва в началото на всички основни стълбища.

Когато бронзовите врати се отвориха по-широко, водата нахлу като разпенени потоци надолу по стъпалата, превръщайки стълбищата в кипнали потоци. Въздухът се изпълни със силната миризма на сол и море.

— Пазете се! — извика Грей и ги изблъска нагоре по по-тясното златно стълбище към двореца.

От двете им страни най-близките потоци стигнаха долното ниво и се изсипаха в празния басейн на езерото. Навсякъде около тях останалите потоци правеха същото. Водата бавно започна да изпълва купата.

Но това не беше единственото предназначение на потоците.

Бейли сграбчи ръката на Грей и освети с фенера си края на най-близкия поток. Ковалски присви очи, когато забеляза нещо размазано по бреговете на новата река, което се въртеше на едно място под натиска на течението.

— Бронзови водни колела — каза Бейли. — Скрити под стълбището.

Грей се намръщи, но махна на всички да се качат по-високо, към убежището на двореца.

— Какво задействат те? — попита Мария.

Огненият отговор започна от горното ниво. Стотици факли избухнаха в златни пламъци, после още и още, като осветяваха цялата пещера — и започнаха да се спускат, осветявайки мястото ниво след ниво.

— Явно изпомпват Маслото на Медея из целия Тартар — каза Бейли. — Тяхната версия на газопроводи, захранващи уличните лампи.

Но веществото не подхранваше единствено факлите.

Някакво движение привлече погледа на Ковалски наляво. Една от статуите се размърда. Плоскостите от потъмнял бронз се раздвижиха и от всеки процеп между тях потече светещо зелено масло, сякаш създанието беше напомпано с толкова много от него, че не можеше да задържа повече. Когато веществото стигна някаква критична точка, отвътре избухна огън, достатъчно силен, за да разтърси фигурата. От процепите в бронята изскочиха пламъци. Експлозивната сила накара статуята да се изправи. Докато се завърташе със стържене на предавки, единственото й око се обърна към тях и черният камък блесна, осветен от вътрешен огън.

„Циклоп…“

Но гигантът беше само едно от събуждащите се създания. Огромен орел разпери острите си като бръснач бронзови криле. Вълк вдигна глава и нададе вой към бронзовото слънце, бълвайки пламъци от гърлото си. Кобра с размерите на човек се надигна с шумолене на бронзови люспи, показвайки огнени езици. С безмълвно съскане тя разпери широката си качулка, разкривайки извити зъби, от които капеше светещо зелено масло.

Навсякъде из града статуите се събуждаха, митичните зверове се раздвижваха.

Мак махна на всички да се снишат.

— Не вдигайте никакъв шум — предупреди той и посочи към стените на двореца.

Вече бяха изкачили половината златно стълбище, но сега портите на двореца им се виждаха невъзможно далечни, особено след като Тартар се събуждаше около тях. Навсякъде горяха факли. Създанията излизаха от потоците, оставяйки след себе си огнени дири. Бронзовата армия се помъкна тежко из улиците на града в търсене на натрапниците, които я бяха събудили.