Джеймс Роллинс - Последната одисея

26 юни, 18:52

Висок Атлас, Мароко

Когато реактивният снаряд се взриви на стотина метра от нея, Елена се сниши на борда на катера. Гърмежът, уловен между двете варовикови стени на клисурата, беше оглушителен. Тя се надигна и видя облака прах и пушек, бълващ от отвора на пещерата.

Под него черни фигури изскочиха от гората и се затичаха към отвесните скали.

Елена вече беше научила какво е станало по-рано, как Нехир не успяла да мине през някакви скрити бронзови врати, преди да се затворят. После двама от хората й се върнаха от кацналия на север хеликоптер. Единият мъкнеше тръбата на гранатомет, а другият — два дълги реактивни снаряда.

От кабината на катера Елена гледаше как войниците се катерят по скалата и изчезват в разсейващия се дим. Изчака няколко секунди.

Никой не излезе обратно. Очевидно не бе имало нужда да използват втория снаряд.

„Успели са“.

Явно си бяха пробили път през портите.

Елена се обърна, разтревожена за Джо и останалите. Но в онова, което видя, нямаше логика. Марли извади пистолет изпод една възглавница и го вдигна, докато се обръщаше. И докато вниманието на монсеньор Роу и Кадир беше насочено към скалата, пристъпи напред и стреля.

Първият куршум улучи монсеньора в крака и събори слабата му фигура от прага. Докато той падаше, вторият улучи Кадир в главата — или по-скоро в каската. Куршумът рикошира, но ударът отхвърли мъжа назад и той падна през кърмата в реката.

Марли сграбчи Елена за ръката.

— Хайде.

Двете изтичаха на палубата към фалшборда, гледащ към брега. Синът на Муса, който стоеше на пост там, надникна над преградата, без изобщо да подозира, че пленниците изведнъж са се сдобили с оръжие. Марли, която беше преценила всяка позиция, не беше толкова отпусната. Стреля в лицето му от разстояние не повече от метър. Тялото му отлетя назад и се просна на пясъка.

Двете скочиха заедно през парапета. Приведена, Марли се промъкна към носа на лодката и стреля под извивката му. От другата страна се чу писък.

Чарли заобиколи катера. Елена побърза да я последва. Приведена, тя видя как Чарли приближава Дъщерята на Муса, която пазеше онази страна. Жената беше паднала, куршумът беше раздробил глезена й. Въпреки това пълзеше към автомата, който беше изпуснала на пясъка.

Чарли се промъкна зад нея и най-хладнокръвно я застреля в тила, под ръба на каската. Тялото на жената подскочи и се отпусна безжизнено.

— Вземи автомата — нареди Чарли, като прикриваше Елена с пистолета, докато двете отстъпваха към гората.

Елена се подчини — или се опита. Посегна към ремъка на оръжието, но пясъкът до него експлодира и я накара да отскочи назад. Трясъкът на автоматична стрелба я пропъди.

„Кадир…“

Чарли стреля към кърмата на катера и за момент принуди гиганта да потърси убежище. Това им спечели достатъчно време да стигнат до гъстата кедрова гора и да се втурнат през клоните в търсене на прикритие.

И тогава светът отдясно на Елена експлодира.

Върху тях се посипаха иглички, клонки и кора.

Елена си представи оръжието на Кадир с монтирания под цевта гранатомет.

Чарли я сграбчи за ръката и я помъкна в обратната посока — но бяха посрещнати от нова експлозия пред тях. Двете свиха настрани. Кадир явно стреляше слепешком в гората, но беше достатъчно само веднъж да изкара късмет.

— Бягай! — извика Чарли.

— Къде!

— Надалече!

„Ясно“.

Засега нямаха нужда от друг план.

Побягнаха навътре в гората.

18:54

Нехир беше навлязла на трийсетина метра в тъмния тунел, когато чу приглушените гърмежи зад себе си. Погледна назад към осветената от слънцето пещера, в която димът и прахта още не се бяха разсеяли напълно. Реактивният снаряд беше отнесъл едното крило на вратата и сега то лежеше на земята зад нея.

Останалите й двайсет и двама Синове и Дъщери се бяха събрали около нея в тунела.

Нехир си помисли дали да не изпрати един-двама да проверят какво става. Но докато напрягаше слух, нови гърмежи не последваха. Това й беше достатъчно да се обърне и да даде знак на останалите да я последват. Докато не видеше сметката на криещите се тук американци, искаше всичките й оцелели войници да държат това място.

Ако зад нея имаше някакви проблеми, Кадир щеше да й пази гърба — както беше правил през целия й живот.

Задоволена от тази мисъл, тя се затича с вдигнат автомат, следвана от останалите. Ярките лъчи на фенерите, монтирани на оръжията им, прорязваха мрака пред тях.