Джеймс Роллинс - Последната одисея

— След мен! — извика Нехир на хората си.

Претърколи се настрани, скочи на крака и спринтира към рампата, водеща към най-горното ниво. Хората й я последваха, без да губят нито миг.

Оглушителен трясък я хвърли напред.

Нехир падна на рампата и се затъркаля надолу. Когато спря в края й, се обърна и видя как терасата се откъсна от стената и се разби в краката на бронзовия гигант. Създанието беше направило на пух и прах платформата и сега забиваше огромната си канара в отвора на тунела, затваряйки единствения им път за бягство.

Щом постигна целта си, гигантът се отпусна на колене, облегна бронзовото си чело на стената и притихна.

Нехир събра хората си.

Петима бяха изчезнали или мъртви.

Пламнала от ярост, тя погледна към отсрещната страна на пещерата. „Ще ги накарам да страдат“.

26 юни, 19:06

Висок Атлас, Мароко

След взрива на реактивния снаряд Грей събра всички в горния край на златното стълбище. Обкръжаващата ги бронзова армия, която настъпваше към портите на двореца, се обърна, привлечена от експлозията и пушека. Една кула, намираща се в района на взрива, се наклони и рухна с оглушителен трясък на метал в метал.

Преди няколко секунди двете огромни кучета на стълбището също бяха скочили в онази посока, подгонили по-шумна плячка. Но Грей знаеше, че отдихът няма да продължи дълго.

Огледа града. Черното езеро в центъра му беше почти пълно и водите му отразяваха пламъците. Повърхността му бавно се въртеше в кръг, раздвижвана от вливащите се води от потоците по петте стълбища. Над него шестоглавото чудовище се размърда — будеше се по-бавно от по-малките създания. Дългите шии започваха да се движат, диамантените очи заблестяха в тъмночервено, между острите зъби на крокодилските челюсти забълваха пламъци.

От тази височина Грей внезапно осъзна какво вижда пред себе си. Харибда и Сцила. Чудовищата от „Одисея“. Първото беше чудовищен водовъртеж, поглъщащ кораби, а второто — огромно земноводно създание, което беше убило неколцина от хората на Одисей.

Но тези създания не представляваха непосредствена заплаха.

— Натам — прошепна Мак и посочи надясно.

Оттам приближаваха множество създания. Групата на Грей беше заклещена и се намираше на пътя на огнената орда, насочила се към мястото на взрива.

„Всеки момент ще ни прегазят“.

Разбрал, че нямат друг избор, Грей сграбчи Ковалски за рамото и посочи златните врати.

— Трябва да минем през тях. Имаш още един пълнител, нали?

Ковалски кимна.

— В торбата е.

— В такъв случай без половинчати мерки. — Беше като да пусне на свобода бясно куче, но нямаше да имат втора възможност. — Изведи ни оттук.

На лицето на Ковалски цъфна дивашка усмивка.

— Всички да залегнат — предупреди той. — Време е за моите фойерверки.

Грей се просна по корем и махна на останалите да направят същото.

Единствено Сейчан остана приклекнала. Беше отворила чувала с мунициите и извади двата последни пистолета и топче черно тиксо.

Грей се намръщи.

— Какво…?

— Ще ни спечеля малко време. — Тя се метна надясно към мястото, откъдето бяха изстреляли реактивния снаряд.

— Чакай.

— Отворете вратите — извика му тя. — Веднага се връщам.

И изчезна в плътните сенки.

Ковалски беше чул разменените думи и погледна въпросително Грей.

Той кимна към вратите.

— Чу я. Отвори ги.

Ковалски сви рамене, обърна към портата и подпря оръжието на хълбока си.

— Да видим какво ще излезе.

Експлозивният откос оглуши Грей и сякаш заблъска в главата и гърдите му. В автоматичен режим пушката можеше да изстрелва триста патрона на минута. Ковалски изобщо не я пожали и изстреля последните двайсет патрона в пълнителя в една от вратите. Всеки FRAG-12 имаше 3,4 грама експлозив А5, способен да пробива брони и врати на бункери.

„Да се надяваме, че ще се справи и с тези врати“.

Залпът на Ковалски продължи само няколко секунди, през които куршумите се забиваха един след друг във вратата. Когато той най-сетне приключи, главата на Грей кънтеше. Чуваше единствено глух рев в ушите си.

Димът се разсея, разкривайки резултатите. Едната врата на двореца висеше накриво от сложния механизъм, играещ ролята на панти. Двайсетте експлозивни куршума почти я бяха откъртили. Но вратата упорито оставаше на мястото си, откривайки само един нисък и тесен отвор под изкривената си долна част.

„Ще свърши работа“.

Грей не се опита да вика — знаеше, че всички са глухи като него. Изправи се и се затича приведен, следван от останалите. Стигна разбитата врата и даде знак на екипа си да се провре под нея. Мария беше първа. Мак и Бейли я последваха с огромни от паниката очи.