Джеймс Роллинс - Последната одисея

Ковалски свали празния пълнител и го метна към огнения град. Грей застана до него. Двамата се загледаха към мрака.

„Къде е Сейчан?“

19:10

Сейчан беше клекнала в мрака. Аги трепереше, вкопчен в рамото й. Една от горящите лампи в края на широката улица й осигуряваше достатъчно светлина, за да си свърши работата.

Тя бързо закрепи с тиксото единия пистолет за бронзовата стена на двуетажната къща. Постави оръжието на височина две стъпки над земята. Вече беше опънала усукано тиксо през улицата, като залепи другия край за един стълб от отсрещната страна. След това сряза с ножа си въжето и го прокара през спусъка на пистолета.

Изправи се, доволна от работата си. Молеше се за две неща — импровизираният капан да не бъде забелязан в сенките и врагът, който беше стрелял по тях, да се опита да стигне до двореца по този път. Тази улица — както и другата, на която беше заложила същия капан — изглеждаше най-прекият маршрут от точка А до точка Б.

„Или поне така се надявам“.

Щом приключи, тя се затича обратно към двореца, като се стараеше да се придържа към най-плътните сенки.

Изведнъж Аги стегна хватката си около шията й и малките му нокти се забиха в кожата й.

В следващия миг тя също го чу.

Зад нея.

Бронз върху камък.

Обърна се и видя огромна огнена фигура, която изскочи иззад ъгъла и се понесе към нея, бълвайки дим от масивното си туловище.

Сейчан се затича по-бързо, но трясъкът на метал върху камък продължи да я приближава. Вече не можеше да търси най-тъмния път до двореца. Вместо това се втурна стремглаво през огън и пушек право към целта си. Блясъкът на двореца й се виждаше невъзможно далечен.

Представи си гукащия и усмихващ се Джак.

Усети как Аги се тресе от страх.

Пое дъх — и се затича с всички сили.

19:13

Грей и Ковалски стояха при разбитата врата на двореца. Грей стискаше пистолета си. Стрелбата на Ковалски не беше останала незабелязана. Огнени чудовища се насочваха към тях от всички посоки.

— Времето ни изтича — предупреди Ковалски.

Грей затаи дъх — и чу силен тропот отдясно. Обърна се натам.

Сейчан изскочи иззад извитата стена на двореца — задъхана, с див блясък в очите.

— Тръгвайте! — изкрещя им тя.

Преди някой от двамата да успее да помръдне, зад нея се появи огромен бронзов кон. Едър колкото представител на породата клайдсдейл, той препускаше след нея и изпод металните му копита хвърчаха искри. Приближаваше се с наведена глава и огнена грива, оставяйки след себе си диря от пушек.

Грей за момент остана зашеметен от смъртоносната му красота.

Не толкова впечатленият Ковалски махна на Сейчан.

— Насам!

Щом стигна до тях, тя грабна Аги от рамото си и се метна през отвора под изкъртената врата. Ковал ски я последва.

Грей стреля по коня в опит да спечели на останалите още няколко секунди, но куршумите отскочиха от бронзовите панели на тялото, сякаш бяха само досадни конски мухи.

Жребецът наведе още повече глава и се понесе право към него.

Внезапно нещо грабна глезените на Грей в желязна хватка. Краката му изхвърчаха изпод него и той се просна по корем и се плъзна назад. Над него конят заби глава в златната врата с такава сила, че я отвори още няколко сантиметра. Около Грей лумна огън, който опари бузата му, докато го вмъкваха в двореца.

Отвън жребецът се изправи на задните си крака и заблъска с копита вратата, но тя издържа. Грей разбра защо създанието не беше успяло да влезе. Докато го влачеха, той видя, че вратите на двореца са дебели цяла стъпка и вероятно бяха изработени от плътно злато.

Изправи се и се присъедини към останалите в празната зала.

Ковалски се беше отпуснал на коляно при отворения чувал и вече слагаше втория пълнител в страховитата си пушка.

Жребецът от другата страна продължаваше да блъска вратата. Бейли клекна, погледна и промърмори:

— Hippoi Kabeirikoi.

Ковалски го изгледа намръщено.

Бейли кимна към портата.

— Един от четирите бронзови коня, изработени от Хефест да теглят колесницата на синовете му близнаци.

Докато жребецът продължаваше да блъска вратата, към него приближиха и други чудовища, вероятно привлечени от суматохата. Никой не знаеше колко дълго ще издържат масивните врати, така че Грей подкани всички да се размърдат.

— Трябва да намерим друг изход. Хунайн намеква за нещо зад двореца. Там трябва да отидем.

Поведе ги през късото преддверие от потъмнял бронз към огромната зала зад него. Тя се издигаше на височина три етажа и имаше купол, от който висеше огромен златен полилей във формата на раковина, по чиито краища танцуваха златни пламъци. Други горящи факли осветяваха стените.