Джеймс Роллинс - Последната одисея

Грей поведе групата нагоре по златните стъпала. Огнени пазители приближаваха и от двете страни. Все пак, с малко късмет и бързане, стигнаха края на стълбището.

Дворецът беше кацнал на средното ниво на града. Бронзовите му стени се извиваха навън в полукръг и почти достигаха стъпалата. От двете страни се издигаха спираловидни кули. Златните врати бяха точно пред тях, на двайсетина метра от края на стълбището.

— Стойте тук — изсъска Грей.

После се затича приведен през откритата площадка и се долепи до златната повърхност. Опита едната врата, после другата. Лицето му лъщеше от избилата по него пот. Той се обърна към групата и поклати глава.

„Заключено“.

— Нали ви казах — обади се Мак, напомняйки им за опасенията си от по-рано.

„Май е време за крайни действия“.

Ковалски се изправи и вдигна пушката си. Махна на Грей да се дръпне настрани — и в същото време нещо се затътри от дясната му страна. Грей приклекна и остана на мястото си.

Ковалски не помръдна.

Тъмният звяр беше огромен. Приличаше на нещо като мечка, само че с размерите на боклукчийски камион. Бронзовите нокти на четирите му лапи се забиваха във варовика. Създанието имаше плоска муцуна, заоблена глава и къси уши. Зад камъните на очите му танцуваха пламъци.

Ковалски остана безмълвен, като се надяваше, че създанието ще ги подмине. Все пак за всеки случай вдигна пушката си по-високо и я насочи към звяра.

Главата на мечката се завъртя към него.

Ковалски мислено наруга Мак.

Изглежда, някои от тези гадини можеха да виждат — или най-малкото да долавят движение.

Така или иначе, белята вече беше станала.

Мечката изрева в посока към Ковалски и изригна пламъци, разкривайки паст с остри зъби, досущ като мечешки капан.

В отговор Ковалски изрева към чудовището — и дръпна спусъка. Бронебойните FRAG-12 експлодираха в създанието, като откъснаха бронзови плочи и разкриха огненото му сърце. Един куршум попадна в гърлото му и се взриви там, като пръсна вътрешния механизъм.

Мечката залитна и се стовари на земята.

Грей изтича и посочи златната врата.

— Вкарай ни там! — Махна на останалите от групата. — Всички да залегнат.

Ухилен, Ковалски се обърна, подпря огромния дисков пълнител на бедрото си и изстреля шест патрона по златната врата. Куршумите експлодираха ослепително в метала. Гърмежите бяха оглушителни и се усетиха като удар в корема.

Пушекът се разсея. Вратите не бяха помръднали.

Бяха малко огънати и надраскани, но си оставаха все така плътно затворени.

— Зад нас! — извика Мария.

Ковалски се обърна.

Гърмежите бяха чути.

Огнените дири, които доскоро се движеха безцелно из града, сега се обръщаха и се насочваха към тях. Две кучета с размерите на пони се появиха в началото на златното стълбище под групата. От челюстите им капеше зелено масло, което се възпламеняваше на стъпалата.

Създанията тръгнаха крадешком нагоре към групата.

Отляво и отдясно се раздвижиха и други сенки.

Огън и дим.

Приближаваха ги от всички страни.

19:04

Нехир стигна високата тераса, гледаща към огнения град Тартар. Навсякъде танцуваха пламъци. Тромави създания се мъкнеха насам-натам, обвити в дим и озарени от горящите в тях огньове. Буйни реки се изсипваха в кипналия басейн на голямо черно езеро.

„Това наистина е Адът“.

Рязка серия гърмежи привлече вниманието й към отсрещната страна на пещерата, където се издигаше внушителен замък от потъмнял бронз и със златни порти. Забеляза по-дребни фигури, осветени от огньовете.

Най-сетне.

Хората изглеждаха притиснати между златните врати и огнените чудовища, които ги приближаваха неумолимо. Опасявайки се, че кучите синове могат да изчезнат в тънещите в сенки недра на града, Нехир се обърна към заместника си.

— Ахмед, донеси гранатомета.

Мъжът се втурна обратно и се върна с дългата черна тръба, в която вече беше зареден реактивен снаряд. Нехир взе оръжието, опря го на рамо и се отпусна на коляно. Затърси целта си и хвана групата на мерник.

Дръпна спусъка, предвкусвайки насладата от попадението — и точно тогава нещо грамадно се надигна пред терасата, като изпълни мерника й и я накара да се дръпне рязко назад. Реактивният снаряд полетя високо през пещерата, оставяйки след себе си диря от пушек, и се взриви в част от града отвъд замъка.

Шокирана, Нехир тупна по задник и зарита, отстъпвайки към тунела.

Пред нея се издигна същинска стена от бронз с глава във формата на куршум. Нещото не й обърна внимание — вероятно беше сляпо, — но надигна над главата си огромна канара от бронз с размерите на джип.