Джеймс Роллинс - Последната одисея

Сейчан се обърна, свали Аги на гърдите си и спринтира в тунела.

Светът зад нея експлодира в ярки златисти пламъци.

Вълна свръхнагорещен въздух я блъсна в гърба и я запрати напред през гушела. Докато летеше, Сейчан притисна още по-силно Аги и се извъртя настрани. Падна на рамо и се претърколи, като предпазваше маймунката с тялото си.

Когато най-сетне престана да се търкаля, скочи и се обърна назад.

Вратите бяха все още отворени, откроени от ревящия огън и черен пушек. Пред очите й обаче отворът между тях се стесняваше все повече и повече.

Но все пак прекалено бавно.

18:24

Нехир беше приклекнала на ръба на скалата, мъчейки се да поеме глътка въздух, който да не гори. Голяма канара се откърти от ръба и полетя надолу по скалата, като профуча на една стъпка от нея. Парченца камък ужилиха лицето й. Канарата се стовари върху другите камъни, които бяха издухани от входа на пещерата от силния взрив.

Четирима от хората й лежаха в подножието на скалата, премазани от камъните. Други трима бяха вътре в пещерата по време на експлозията и със сигурност не бяха оцелели.

Нехир погледна нагоре.

Пламъците вече започваха да намаляват.

Гневът, по-горещ от огъня горе, я накара да се задейства. Тя стигна до корниза и надникна в пещерата. Горещият въздух опари очите й. Все едно я лъхна дъхът на дракон, вонящ на изгорено месо и масло.

Някакво движение в дъното на пещерата, осветено от горящите локви, привлече измъчения й поглед.

Две врати бавно се затваряха.

И се затвориха напълно.

Нехир се дръпна от жегата и опря буза в по-хладната скала. „На косъм“. Потисна желанието си да изкрещи и вдиша дълбоко и издиша четири пъти. Представи си онова, което й трябваше, натоварено на транспортния хеликоптер.

— Донесете гранатомета.

26 юни, 18:33

Висок Атлас, Мароко

Грей прегърна с облекчение Сейчан на тъмната тераса.

— Сигурна ли си, че си добре?

Тя кимна и нагласи маймунката на рамото си.

— И двамата сме добре.

Останалите се скупчиха около тях.

Всички бяха чули стрелбата. Още при първия изстрел Грей нареди на всички да останат на терасата и да извадят оръжията си. Самият той веднага затича обратно към вратите. Чуха се още изстрели, след което огромна огнена експлозия освети стените на тунела. В далечината Грей зърна тънка огнена линия, бележеща затварящите се врати към града. Докато тичаше към тях, вратите се затвориха и се възцари мрак.

Отчаянието се стовари като чук върху сърцето му и го накара да спре. Изведнъж светна фенер и освети дребна фигура, която се надигна от пода.

„Слава богу!“

На терасата той хвана Сейчан за ръката и се обърна към групата. По обратния път към града тя вече му беше обяснила какво беше станало и какво беше направила.

— И сега какво? — попита Мак, който държеше пистолета си с двете си ръце.

Останалите бяха въоръжени по същия начин, с изключение на Ковалски. Той беше метнал на рамо чувала с муниции, а в ръцете си държеше автоматична щурмова пушка АА-12. Големият пълнител побираше трийсет и два патрона, британски FRAG-12 за поразяване на жива сила и пробиване на брони.

Ковалски определено се чувстваше в свои води.

Грей посочи назад към тунела.

— Със затварянето на вратите Сейчан успя да ни спечели известно време. Не знаем обаче колко. Трябва да използваме това време, за да потърсим някакъв друг изход.

Бейли кимна.

— Феаките едва ли биха направили грешката да останат в капан, ако главните им порти бъдат разбити. Трябва да са имали и някакъв друг изход.

— Но къде? — попита Мария и обгърна с жест тъмния град. — Кой знае колко далече отиват тези тунели? Може да са дълги километри.

Грей поклати глава.

— Не. Ако има друг изход, трябва да е ето там. — Той посочи към извисяващия се дворец. — Владетелите би трябвало да имат таен начин за измъкване, който да е близо до тях.

Мак се намръщи, но се съгласи.

— Звучи логично. Хунайн не казва ли също, че там се намира и предпазната система на града?

— Отвъд двореца, където огньовете на Хадес горят и титаните се извисяват — цитира Бейли.

Единствено Ковалски изрази несъгласие.

— Стига бе, хора. Това наистина ли ви звучи като добра идея?

Грей го игнорира и подкани всички да слязат по рампата към най-горната тераса на града. От тази височина бронзовите постройки създаваха истински лабиринт от алеи и тесни лъкатушещи улички. Едно от основните стълбища на града обаче се спускаше през нивата и се намираше недалеч от долния край на рампата.