Джеймс Роллинс - Последната одисея

„Подкрепя ли това идеята, че Дедал е дошъл от това място и е споделил познанията си с останалия древен свят?“

— Но тези не са изградени от наредени камъни — рече Мак. — Виж колко гладки са стените им. И тези тъмни повърхности не са гипс. Дори керемидите изглеждат направени от същия материал. От потъмнял метал.

Грей кимна. Вече беше забелязал еднообразния тон на града — тъмнокафяв, почти черен, създаващ впечатлението, че през това място е минал адски пожар, изгорил всяка повърхност и покрил всичко с пепел.

Съмняваше се обаче, че за постройките тук се е използвало дърво.

— Всичко е от бронз — каза той.

Ковалски махна към тунела.

— Като там.

Мак се обърна към Грей. Широко отворените му очи отразяваха светлината на фенерите.

— Цял град от бронз — изумено прошепна той.

— Или покрит с бронзови листа — каза Грей, връщайки групата в реалността. — При това тази част, която можем да видим.

По стените на терасите се виждаха черните отвори на тунели, които показваха, че това място вероятно е само центърът на по-голям подземен лабиринт, може би достоен за Дедал. Пет от най-големите на горното ниво бяха затворени с бронзови порти и се намираха на еднакво разстояние един от друг. От портите се спускаха широки стълбища, водещи към тъмен каменен басейн в центъра на града. От двете страни на стълбищата се издигаха стотици бронзови статуи, които сякаш стояха на стража.

Беше ясно какво охраняват.

Грей насочи фенера си напред, към най-голямата постройка на града. Бронзовите й стени се издигаха в полукръг от отсрещната стена; покрай нея имаше грациозни спираловидни кули, които се издигаха на половината разстояние до тавана. Портите в центъра блестяха, а не бяха потъмнели.

„Злато“.

Мак забеляза накъде е насочен фенерът на Грей.

— Предполагам, че онова там е дворецът.

— Откъде изобщо да започнем да проучваме това място? — зачуди се Мария.

— Ако питате мен, най-добре да се махаме — предложи Ковалски. — Отворихме вратите на Ада. Намерихме това място. Най-добре да дадем задна и да съобщим на Пейнтър какво сме открили.

Грей сериозно обмисляше тази възможност. Знаеше, че само са докоснали истинските загадки, скрити тук, и че може би ще е най-добре да оставят проучването на това място на специалистите.

Отец Бейли също подкрепи този план.

— Може би е най-добре да се вслушаме в господин Ковалски — каза свещеникът.

Бейли се беше отдалечил от останалите до една широка рампа, която водеше надолу към най-високата тераса на града. Свещеникът обаче беше обърнал гръб на тъмния метрополис и осветяваше стената в началото на рампата. Във варовика имаше грубо издраскани редове, подобни на някакви древни графити.

— На арабски е — каза Бейли и се обърна. — Съобщение, оставено от онези, които са избягали оттук.

— Хунайн и хората му. — Грей отиде при свещеника. — Можете ли да го прочетете?

— Горе-долу. Изучавал съм арабски, но този надпис е на повече от хиляда години.

Мария се присъедини към тях.

— И какво пише?

Бейли освети редовете, сякаш ги следеше с пръст.

— „Тук спи Тартар. Върви тихо, стъпвай внимателно. Не събуждай онова, което трябва да спи вечно. Не се мотай, скъпи пътнико. Проклятията, морът оставен от Пандора, е във въздуха. Той е докарал до лудост онези, които са живели някога тук, и ги е превърнал от мирни благодетели в безумни завоеватели“.

Грей се запита дали Хунайн е имал предвид някакъв вид лъчева болест. Затова ли добронамерените феаки като Дедал и Медея, които са били готови да споделят познанията си и са помогнали на Одисей по пътя му към дома, са се превърнали в унищожители на цивилизации, в морски народ, оставил диря от руини и след това изчезнал?

Бейли продължи да превежда:

— „Защото се осмелили да се забъркат с даровете на Прометей, на хората на Тартар се родили чудовищни деца. Накрая те избягали, като оставили своите зли и ужасни проклятия зад портите от бронз и никога вече не споменали това място, оставяйки ужасния Тартар да се превърне в мит и легенда“.

Грей погледна назад към града. За да научи всичко това, Хунайн явно беше прекарал доста време в претърсване на това място и в четене на древни текстове за историята на града.

Преводът на Бейли потвърди предположението му.

— „Вслушай се в урока от моето безразсъдно проникване тук. Ние се осмелихме да събудим Тартар, да раздвижим огнените му пазители, заради което пострадахме много. Едва успях да спася последните от нас, като принудих града да потъне отново в тъмната си дрямка. Ако си решил да следваш трагичните ми стъпки, потърси същото отвъд двореца, където огньовете на Хадес горят и титаните се извисяват. Но Харон ще поиска своята цена“.