Джеймс Роллинс - Последната одисея

— Чакай! — обади се Грей. — Спри!

Наведеният Ковалски го изгледа.

— Какво? — изръмжа той.

Грей се завтече към счупеното гърне и загреба две шепи от черното масло, след което изтича обратно и поля с него басейна.

— Не знам дали все още е необходимо, но ако това място навремето е било по-влажно, вероятно Маслото на Медея е трябвало да бъде изолирано да не докосва евентуалната остатъчна влага по бронзовата купа.

— Добре — съгласи се Бейли. — По-добре да внимаваме, отколкото после да съжаляваме.

Грей отстъпи назад и Ковалски отново го изгледа свирепо.

— Вече мога ли да се отърва от това?

Грей махна на всички да се дръпнат назад.

— Действай.

С лек трепет Ковалски раздели длани и остави светещото масло да изтече в басейна. За миг всички замръзнаха.

След като не се случи нищо, Грей махна на Ковалски.

— Още веднъж.

Наложи се да направи няколко курса и Грей да му помага, но накрая купата беше напълнена до ръба със зеленото масло. Щом приключиха, Грей отнесе от черното масло при отвореното гърне и го изсипа върху зелената течност с надеждата, че така ще създаде преграда срещу влагата във въздуха, след което върна капака на мястото му.

Накрая махна на всички да се дръпнат и извади от раницата си бутилка вода.

— Готови?

Всички кимнаха, а Ковалски сви рамене.

Грей отстъпи три крачки и се обърна към олтара. Стисна бутилката и съдържанието й се понесе в дъга и се плисна в купата.

Ефектът бе моментален.

Целият басейн пламна с пушек и гръм. Спирален златен пламък се издигна до тавана и го облиза. Огненият фонтан се задържа няколко секунди. Всички прикриха лица от ослепителната светлина и жегата.

След няколко секунди, които им се видяха най-малко минута, пламъците отслабнаха. Вече не достигаха тавана, но продължиха да танцуват високо над басейна.

Ковалски пристъпи крачка напред.

— Хубави фойерверки — каза той и махна в посока отвъд пламъците. — Само че нищо…

Прозвуча силен гонг, от който всички приклекнаха.

Задната стена се разцепи в средата. С приглушено стържене на зъбни колела двете половини бавно се отвориха назад като крила на бронзова врата, приканвайки ги към мрака от другата страна.

— Успяхме — ахна Мария.

— Аха — рече Ковалски, който изобщо не изглеждаше доволен. — Току-що отворихме портата на Ада.

26 юни, 17:53

Висок Атлас, Мароко

Нехир гледаше през бинокъл клисурата под тях. Екипът й беше стигнал преди пет минути долината на река Сус. Не беше изгубила нито минута и веднага пое по руслото на притока, който монсеньор Роу беше посочил на картата като най-вероятния път към рубина от златната карта.

Докато летяха към планините, сърцето й затуптя още по-силно. Спомни си как беше държала малката Хури — моето ангелче, — преди да изтръгнат детето от обятията й. Току-що беше родила, още я болеше, тялото й беше плувнало в пот, но каква само радост беше изпитала, когато бяха сложили детето на гърдите й. Хури беше като горещ въглен, който я стопляше до сърцето й. Затвори очи и отново чу ангелския плач, когато й я отнеха — докато плачът не беше прекъснат от острието на ножа. Същият нож, който щеше завинаги да обезобрази и самата Нехир. Но не белегът й причиняваше най-силната болка.

Тя отвори очи с ледено обещание.

„Ще те прегърна отново, Хури… както и малкото си момче“.

— Виждам катер пред нас — докладва пилотът по личния й канал. — Спрял е край брега на реката.

Нехир се върна в настоящето.

„Възможно ли е да са те?“

Хеликоптерът се издигна още повече. През бинокъла Нехир виждаше добре малкия алуминиев катер с миниатюрната му кабина. Забеляза на кърмата някаква жена, която погледна нагоре, като си заслони очите с длан, след което отново продължи да се занимава с външния мотор. Наоколо не се виждаха други хора.

— Просто някаква местна — каза Нехир. — Продължавай напред.

Продължи да оглежда терена. Монсеньор Роу правеше същото от другата страна. Търсеха някакви следи от древно обитаване — разрушени стени, останки от кула, очертания на основи. Всичко, което би могло да загатне за древна цивилизация. Планът беше да прелетят по дължината на клисурата, след това да продължат с по-старателно претърсване пеша. Екипът разполагаше с данните от дълбочинен радар, който беше сканирал региона и бе открил потенциални места, които се оказаха много. Нехир се надяваше, че въздушният оглед ще намали площта за издирване.