Джеймс Роллинс - Последната одисея

— Иначе казано, фокус — обобщи Ковалски.

Бейли посочи вдлъбнатината, после задната стена.

— Като тук.

— Откъде сте сигурен? — попита Мария.

— Според Омир дворецът на феаките бил построен от бронз и портите на града, когато се отваряли, „сияели като огнено злато“.

Грей започна да схваща.

— Ако на олтара се запали огън с онова гориво… — Той посочи гърнето, съдържащо тайната на неугасимия златен огън. — Тогава бронзът ще засияе, сякаш е злато.

Бейли кимна.

— Точно затова си мисля, че това е изпитание. Феаките са ни дали инструментите и горивото. От нас зависи да покажем, че разбираме свойствата на веществото в тези съдове, преди да ни бъде позволено да влезем вътре.

— Какво трябва да направим? — попита Ковалски. — Просто да излеем от онова масло на Медея във вдлъбнатината и да добавим вода ли?

— Мисля, че да — отвърна Бейли.

Грей поклати глава.

— Не, това е само едната страна на монетата. — Той посочи счупеното гърне от другата страна и черната течност около него. — Онова е другата. Защо иначе и онези гърнета ще са тук?

— Може и да си прав — съгласи се Бейли. — Но какво е онова вещество?

Отговорът дойде от неочакван източник.

— Елена имаше идея — каза Ковалски. — Нарече го „фармакопея на кръвта на Прометей“.

„Не може да е това“.

И не беше.

— Да не искаш да кажеш „фармака на кръвта на Прометей“? — попита Бейли.

Ковалски сви рамене.

— Може и това да е.

Свещеникът се обърна към групата.

— В същата история за Медея, която научила формулата за огненото масло от Прометей, тя научила и фармака, рецептата за черна отвара, наречена кръвта на Прометей. Тя се получавала от мъзгата на растението, което поникнало от пролятата кръв на титана. Медея я дала на Язон, за да го предпази от огньовете на бронзовия колхидски бик.

— Нещо като огнеупорен лубрикант — каза Мак. — В Гренландия черното масло наистина угаси пламъците, задвижващи онези създания. И мисля, че маслото в гърнетата е служело като някакъв изолиращ материал, който е държал създанията в инертна форма, докато не бъдат освободени и изложени на влажен въздух.

Сейчан се намръщи.

— Но какво общо има всичко това с отварянето на портата?

Грей се върна при олтара и погледна двете групи гърнета. „Медея е създала огъня и средството за угасяването му. — Той присви очи към Мак. — Не, не просто за угасяването му, но и за запазване и изолиране на зеленото масло“.

Той се обърна към Бейли.

— Предполагам, че размерите на басейна в олтара не са произволни. Ако зад всичко това се крие някаква сложна механика, бронзовата купа вероятно трябва да се нагрее до подходящите градуси.

— Предполагам, че да.

— Мисля, че трябва да добавим правилното количество гориво, най-вероятно да напълним басейна до ръба.

— Като мензура — обади се Ковалски.

— Но как ще пренесем маслото от гърнето до купата? — попита Грей. — Наоколо няма никакви черпаци или кофи.

— На ръка — отвърна Бейли и рязко се изправи. — Точно затова са гърнетата с Кръвта на Прометей. Ако потопим ръцете си в нея, тя ще изолира влагата на дланите ни и няма да подпали зеленото масло.

Можем да напълним басейна на шепи.

Свещеникът се огледа, явно очаквайки някой да се пише доброволец и да изпробва теорията му.

Ковалски изстена.

— Аз ще го направя. Нали съм експертът по взривове на „Сигма“. Но ако ръцете ми гръмнат, ти ще си виновен, падре.

Ковалски отиде при счупеното гърне. В едно голямо парче все още имаше черно масло. Той потопи ръцете си до китките и се омаза старателно, след което забърза към светещото гърне.

— Внимавай — каза Мария.

— Няма какво да се внимава — отвърна Ковалски. — Нека просто да се надяваме, че черното нещо предпазва и от радиация.

— Може и да го прави — прошепна Бейли. — Твърди се, че глътка от Кръвта на Прометей преди битка предпазвала срещу всякакви поражения, дори от стрели и копия. При Язон е подействало.

Ковалски го изгледа намръщено.

— Да ти приличам на някакъв митичен супергерой?

Все пак пое дълбоко дъх и потопи ръцете си в светещото зелено масло. Извърна лице, сякаш очакваше всеки момент да избухнат пламъци. Нищо не се случи. Ковалски издиша и загреба с шепи. Вдигна ръце и изчака течността да престане да капе.

— И сега какво? — попита той.

— Внимателно го пренеси до басейна — каза Бейли.

Всички затаиха дъх, докато Ковалски носеше светещата течност към бронзовата купа. Той се наведе, за да я излее.