Джеймс Роллинс - Последната одисея

— И си се опитал да ги елиминираш и да вземеш картата на Да Винчи.

— Както и оригиналния Ключ на Дедал. Как бих могъл да не го направя?

— А когато си се провалил, си дошъл на яхтата на Фират, за да приложиш същата измама върху мен.

— Да, но ти се оказа много по-умна. — Погледът му стана по-остър, фанатичният огън в очите му се разгоря с нова сила. — Ще видиш. Скоро всички мои саможертви ще дадат праведни плодове. Болката ще бъде моят медал, когато Господ се завърне.

Елена се извърна от фанатичния пламък в очите му. По всяка вероятност монсеньорът беше станал член на апокалиптите много преди Фират или баща й, които се смятаха или за Махди, или за преродения цар Давид. Но и двамата не можеха да се сравняват с маниакалния фанатизъм на мъжа, който седеше срещу нея.

„А аз ги насочих към скрити митични оръжия и неизвестен източник на енергия, които могат да разпалят религиозна война, ако попаднат в неподходящи ръце“.

Оставаше й само една надежда.

Замоли се Джо и останалите да са използвали бронзовите пръчици, за да активират тяхната версия на картата, и по някакъв начин вече да са стигнали до мястото.

„Не ме разочаровай, Джо“.

26 юни, 17:02

Висок Атлас, Мароко

— Насам! — извика Ковалски на останалите.

Групата, която се беше пръснала в подножието на скалата, се събра около него.

Ковалски беше сложил ръце на кръста си и оглеждаше отвесната стена. Геоложките пластове приличаха на небрежно подредена купчина вестници, някои намачкани, други разръфани. Екипът вече беше претърсил пресъхналото корито до водопада и беше продължил към следващото — централната от някогашните пет реки, падащи от скалата.

Тази река очевидно е била същинско чудовище, ако можеше да се съди по размерите на коритото й при ръба на скалата. Ширината му беше към трийсет метра.

— Какво откри? — попита Грей.

Ковалски посочи на четири и половина метра нагоре по скалата.

— Виж онази купчина камъни на разбития корниз. Мисля, че отляво има цепка в стената.

Грей присви очи.

Сейчан също се вгледа.

— Прав е. Ще ида да проверя.

Преди някой да успее да възрази, тя вече се катереше. Някои от пластовете под корниза стърчаха и образуваха нещо като гигантски стъпала, образуващи груба стълба до пукнатината.

— И аз можех да го направя — недоволно промърмори Ковалски.

Сейчан стигна пукнатината и изчезна. Грей закрачи нервно напред-назад.

Мак се загледа нагоре.

— Ако тази долина наистина е била наводнена в миналото, водното ниво може и да е достигало до корниза. Вижте леката разлика в цвета на скалните пластове под него и онези отгоре. Те са по-белезникави. Дори долните пластове изглеждат по-гладки от горните. Все едно са били изгладени от вода.

Ковалски се опита да си представи кораб, който плава над главата му и спира при корниза.

„Може и да е прав“.

Сейчан се показа и спука всичките им мехури на надежда.

— Пак задънена улица.

Грей изруга под нос.

Сейчан им махна с ръка.

— Но мисля, че все пак е най-добре да дойдете да видите нещо.

— Какво си открила? — извика й Грей.

— Просто ела и виж. — Тя се обърна и отново изчезна в пукнатината.

Грей погледна групата.

Ковалски сви рамене.

— С удоволствие бих се махнал от това слънце.

Всички се закатериха по разбитите стъпала. Оказа се, че корнизът е по-широк, отколкото изглеждаше отдолу — около осемнайсет метра. Срутилите се камъни заемаха по-голямата част от него. Точно над тях голяма част от ръба на отвесната скала липсваше.

Грей ги поведе към края на купчината. „Цепката“ на Ковалски се оказа всъщност отвор между срутилите се камъни и варовиковата стена. Една канара беше паднала преди векове върху купчината и се беше заклещила, запазвайки тесния проход отворен.

Грей тръгна пръв, следван от Ковалски, който се наведе под канарата със затаен дъх. След като мина покрай нея, той пристъпи в голямата кухина от другата страна. Тя беше широка колкото корниза и два пъти по-дълбока. Сейчан вече беше запалила фенерчето си и бе насочила лъча му към засводения таван и извитите тъмнокафяви стени.

Останалите се струпаха зад Ковалски.

Отец Бейли погледна намръщено падналата канара.

— Все едно минаваш под Дамоклев меч.

Мак се ухили.

— Подобни срутвания се срещат често. Могат да са опасни, но ми се струва, че това конкретно срутване се е случило преди векове, така че канарата едва ли ще падне в скоро време.