Джеймс Роллинс - Последната одисея

Грей погледна таблета.

— Искаме да проверим още едно място. На около четиристотин метра напред. — Той посочи. — След завоя.

Чарли намали оборотите.

— Не мога да рискувам лодката си.

— Ще платим за всички щети — обеща Грей. Знаеше, че Пейнтър ще го направи.

Тя го изгледа намръщено, но накрая даде отново газ.

— Само една спирка.

Катерът продължи нагоре по течението, но по-бавно, като заобикаляше плитчини и бързеи. Водата беше толкова бистра, че дори в тези по-бурни участъци Грей ясно виждаше камъните и пясъка по дъното. Ставаше все по-плитко. Вместо да намали, Чарли увеличи скоростта.

Той я погледна.

Чарли не откъсна очи от реката, но го усети, че я гледа.

— Пазя корпуса — обясни тя. — Колкото по-бързо се движа, толкова повече той се издига над водата. Така газенето намалява.

А определено имаха нужда от всеки сантиметър.

Грей се хвана за парапета на десния борд на кабината.

Чарли стигна до завоя и го взе майсторски. Грей отново провери координатите на таблета и погледна напред.

— Ето там — каза той и посочи един вир с по-тъмна вода вдясно, където друг поток се вливаше в притока.

— Дадено — каза Чарли.

Тя насочи катера към брега и с последно стържене на кила върху скала се плъзна в дълбокото.

— Чудесно — рече Сейчан.

Чарли спря двигателя и лодката плавно спря, като заора нос в мекия пясък. Тя се обърна към Грей.

— Последна спирка, oui?

Грей погледна нагоре по канала, където водата беше разпенена от единия бряг до другия.

— Мисля, че по-нататък няма начин да продължим.

Обърна се към малкия приток. Бистрата вода течеше върху изгладени черни камъчета и по-светъл пясък през кедрова гора. По-нагоре падаше от висока отвесна скала.

Той заслони очи с длан и се загледа в ивиците скала в червено и охра от двете страни на водопада, мъчейки се да разчете пластовете като книга.

— Това ли е мястото? — попита Сейчан.

— Според радара пред нас има голяма кухина, но не може да се каже колко навътре продължава тя. След трийсетина метра навътре планините над нея не позволяват да се направи добро измерване.

— Значи трябва да идем и да видим — каза Сейчан.

Грей кимна.

— Да вземаме раниците и да тръгваме.

Не след дълго Грей остави Марли и Аги при лодката и поведе останалите нагоре покрай потока. Грохотът на водопада се засили.

Когато стигнаха подножието на скалата, по дрехите и екипировката им блещукаха безброй малки капчици.

След една пясъчна ивица водопадът, подобен на четириметров воал, падаше в кобалтов вир, който захранваше потока. Лъчите на следобедното слънце се пречупваха в дъга над водата. Въздухът беше по-свеж и определено по-хладен. Малка група палми от едната страна на вира навеждаше листата си към пръските.

— Прекрасно е — промълви Мария, загледана във водопада.

Ковалски изсумтя в знак на съгласие.

— Не бих имал нищо против да се топна и да отмия прахта от себе си.

— Не сме дошли за това. — Грей погледна таблета си. — Според скенера кухината би трябвало да е някъде тук. Но не виждам никакъв вход.

Отец Бейли посочи.

— Ами зад водопада? Очите ли ме лъжат, или виждам нещо като пещера?

Грей също я забеляза.

— Да проверим.

Тръгнаха покрай вира към водопада. Ледената вода моментално измокри Грей до кости. Той забърза напред към пещерата, като внимаваше за хлъзгави камъни.

Зад него Ковалски се отърси като мокро куче.

— Бр-р-р. На това му се вика студен душ.

Всички се събраха в пещерата, осветена от проникващите през водопада лъчи на слънцето.

Грей отиде до задната стена и я огледа. Пещерата беше висока, но не и дълбока.

„Още една задънена улица“.

Той се обърна към Мак.

— Засичаш ли нещо?

Климатологът носеше гайгеровия брояч. Въздъхна и се намръщи.

— Малко фонова радиация, но нищо по-различно от онова, което засякохме предишните четири пъти.

— Тук няма нищо — каза Сейчан.

— А защо не потърсим нагоре по реката? — предложи Мария. — Лодката не може да ни отведе там, но нищо не ни пречи да продължим пеша.

Грей поклати глава.

— Ще търсим на сляпо. По-нагоре радарът не показва нищо обещаващо, тъй като планините на север стават все по-плътни и стръмни.

Отец Бейли въздъхна раздразнено.

— В такъв случай ще трябва да се върнем до Сус и да проверим притоците на изток и запад от този. Рубинът на картата може и да не е бил поставен точно. Може би просто отбелязва мястото приблизително.

Ковалски сви рамене.