Джеймс Роллинс - Последната одисея

Започваха да го гризат съмнения.

Грей им се опълчи и предпочете да се довери на инстинкта си.

Заслони очи с длан и се огледа.

Бръмченето на мотора отекваше от отвесните варовикови скали. Стените на клисурата се издигаха на различни пластове пурпурно, бяло и различни нюанси на червеното, завършвайки с надвиснали корнизи и обрушени краища, подобни на счупени зъби.

От двете страни на притока имаше гъста гора от кедър и алжирски дъб, която покриваше дъното на клисурата от брега до скалите. С навлизането навътре в планината течението на притока стана по-лъкатушещо и на места се прекъсваше от прагове. Водата вече не беше мътно зелена като на Соус, а небесносиня от топящия се сняг и пролетните потоци.

Марли продължаваше да води вещо лодката по стесняващия се приток, но вече трябваше да се съсредоточи повече. Бърборенето й спря; дори макакът Аги се умълча. От време на време до тях долитаха крясъци на маймуни, диви роднини на дребосъка в лодката. В отговор Аги наостряше малките си уши и се притискаше по-плътно в Марли.

Появи се друг звук — думкане, което се усещаше в корема. Над главите им прелетя хеликоптер, който пресече клисурата и продължи на север. Грей проследи полета му. Този беше третият, който виждаше.

— През няколко била има популярно туристическо място — с намръщена физиономия обясни Марли. — Райската долина. Много е красива. Или поне беше. Сега става все по-замърсена, както и по-голямата част от този район.

Подплашен от трясъка на хеликоптера, един ибис полетя от плитчините пред тях и изчезна над върховете на дърветата.

Марли се загледа след него, после каза печално:

— Животът тук е бил много по-разнообразен. Много видове са изчезнали. Атласки мечки, северноафрикански слонове, зубри. И много повече са застрашени. — Тя почеса Аги. — Надявам се с образованието си да допринеса това да спре в бъдеще. Но не само туризмът въздейства неблагоприятно на този район. Все повече и повече мини се отварят в планините.

— Какво добиват? — попита Грей и погледна разделените на пластове скали.

— Тук има заровени много полезни изкопаеми. — Чарли се намръщи. — Желязо, олово, мед, сребро.

Грей се загледа към планините, като се питаше какво ли друго може да е заровено тук.

— Ами уран? Или други радиоактивни материали? — попита Сейчан.

Странният въпрос откъсна вниманието на Чарли от реката. Очите й се присвиха подозрително.

— Затова ли сте тук? Да не сте учени, работещи за някой минен конгломерат? При последната спирка ви видях да вадите от багажа си нещо, което приличаше на гайгеров брояч.

Грей би трябвало да се досети, че нищо не убягва от зоркия поглед на водачката им. При подготовката за експедицията беше помолил Пейнтър да осигури на екипа му не само оръжия. Между кутиите с муниции и пистолетите имаше и малък гайгеров брояч.

Грей вдигна ръка срещу гневното й изражение.

— Не. Честна дума. Не работим за никаква минна компания. Но защо е тази силна реакция?

— Pardon. Извинявайте. — Чарли отново насочи вниманието си към реката. — Мароко открай време е бил един от основните износители на фосфатни скали. Интересът към тези депозити обаче рязко скочи през последните години.

— Защо? — попита Сейчан.

— Защото тукашните фосфатни скали съдържат иуран. При това в големи концентрации. Три четвърти от световните запаси на фосфати се намират под тези планини. И се твърди, че уранът тук е два пъти повече, отколкото навсякъде другаде по света.

Сейчан погледна Грей и повдигна вежда.

Грей си спомни теорията на монсеньор Роу за горивото, захранващо механичните творения в трюма на древния дау. Роу смяташе, че веществото, което Хунайн и братята му наричали Маслото на Медея, би могло да е някаква по-мощна версия на гръцкия огън.

Невъзможно беше да се разбере дали наистина е така, тъй като рецептата за гръцкия огън беше изгубена, макар че като цяло се смяташе, че е някаква леснозапалима комбинация на нафта, негасена вар, смоли и сяра. Както и калциев фосфат, който беше основният елемент във фосфатните скали.

„Възможно ли е някой древен алхимик, използващ местните фосфатни скали, неволно да е усъвършенствал старата рецепта заради урана или някои други радиоактивни включения, откривани в тукашните депозити?“

Силно стържене върна вниманието му към реката. Чарли изруга и отклони катера от подводната скала.

— Нататък става твърде плитко — каза тя. — Не мога да продължа по-нагоре.