Джеймс Роллинс - Последната одисея

— Поне мястото е кръстено правилно. Реката на скръбта. Защото точно сега се чувствам особено скръбно.

Грей не можеше да оспори думите му и махна към водопада.

— Връщаме се.

16:04

Докато останалите вървяха надолу, Мак се задържа до вира. Застана на слънце, за да се стопли след студения душ. Заслони очи с длан и се загледа в отвесната скала.

Като климатолог беше свикнал да оглежда внимателно земята, скалите и горите, за да разбере по-добре как промените в климата се отразяват на терена, как редуващите се епохи са оставили след себе си следи, които могат да се открият с опитно око.

Мария забеляза, че не ги е последвал, и се върна при него.

— Какво има, Мак?

Той посочи горната част на водопада.

— Виждаш ли как скалите на ръба са във формата на мида, оформени през вековете от водата? Мидата е много по-широка, отколкото може да се обясни с обема вода, който в момента пада оттам.

— Това отговаря на казаното от Чарли, че някога целият район е бил много по-влажен. Че долината на Сус е била по-скоро залив, а притоците й били истински реки.

Мак отстъпи няколко крачки назад, отвеждайки Мария със себе си.

— Виж това. — Той посочи нагоре и после на север. — Проследи ръба на скалата. Какво виждаш?

Междувременно другите се бяха върнали, привлечени от гласовете им.

— За какво говорите? — попита Грей.

Мария най-сетне също го видя.

— По ръба има и други подобни миди.

Мак кимна.

— В миналото не само този поток е бил по-голям, но е имало и други, които сега са пресъхнали. Пет, доколкото виждам аз.

Мак си представи как е изглеждало това място навремето — пет мощни водопада, чиито води подхранват голяма река, течаща надолу към широк залив. Целият район сигурно е блестял от десетки дъги. Обвитите в мъгла скали вероятно са били покрити със зеленина, в която са гнездели птици. Горите са били по-високи и сред тях са бродели слонове и лъвове.

Отец Бейли го изтръгна от унеса му.

— Пет реки… — промърмори той.

Мак го погледна.

— Какво имате предвид?

Бейли посочи от водопада назад към канала, където ги очакваше капитанът с катера си.

— Марли нарече този приток Асиф Азбар. Реката на скръбта. Има обаче и друга река с подобно име. Хрумна ми преди, но не ми се видя особено важно и си обясних името като романтична волност покрай историите за хората, които изчезвали тук. Но сега, когато е ясно, че в района е имало и четири други реки, започвам да се чудя.

— За какво? — попита Грей.

— За една друга река със същото име като притока зад нас. Митичният Ахерон. Известен и като реката на скръбта, болката и плача. — Свещеникът се обърна към групата. — Той е бил една от петте реки, минаващи през Тартар и водещи към сърцето на Хадес. Имената им са Ахерон, Лета, Флегетон, Кокит и, естествено, Стикс.

Грей пое дълбоко дъх, пристъпи напред и погледна нагоре.

— Независимо дали сте прав, или не, острото око на Мак ни даде още четири места за претърсване. И ако в тази част на пропастта някога е имало пет водопада, знам къде аз бих поставил входа на подземния си град.

Той посочи средната мида.

Сейчан застана до него.

— И освен това коритото изглежда най-широко и най-дълбоко.

Мак си представи огромен водопад, от двете страни на който има по два по-малки.

Грей го тупна по здравото рамо.

— Там трябва да идем.

26 юни, 16:42

Маракеш, Мароко

Докато хеликоптерът набираше височина, след като беше спрял за презареждане, Елена гледаше как град Маракеш се смалява под тях. Докато се издигаха, зърна блясъка на покрити със сняг планински върхове на шейсетина километра на юг. Това беше планината Тубкал, където се намираше най-високият връх в масива Висок Атлас, издигащ се на почти четири хиляди и двеста метра над морското равнище.

Не се насочиха към видимия отдалече връх. Следваше ги втора машина, също „Юрокоптер ЕС155“. Двата хеликоптера полетяха на югозапад към планините, където назъбените хребети се спускаха рязко към Атлантическия океан.

„Най-много още час, може би по-малко“.

С толкова време разполагаше да измисли нещо.

Облегна се назад в седалката си. В кабината на хеликоптера имаше дузина пътници, предимно Синове и Дъщери на Муса, сред които и Нехир. Срещу Елена предателят монсеньор Роу дремеше в седалката си и главата му се полюшваше от клатенето на хеликоптера. Когато се беше качил на борда, зениците му бяха огромни като на човек, получил конска доза морфин. Голямата подутина под тънката му риза издаваше дебелата превръзка на гърдите му.