Джеймс Роллинс - Последната одисея

— Какво искаше да видим? — попита Грей, явно ядосан, че отново са ударили на камък.

— Ето тук — отвърна Сейчан.

Тя спря в края на пещерата. Отляво имаше редица глинени съдове, високи до кръста и с малки прашни капаци отгоре.

— Там има още — каза Сейчан и насочи лъча към отсрещната стена, където също бяха наредени подобни съдове.

Мак приближи и на лицето му се появи гримаса.

— Приличат на по-малки версии на онова, което видях в трюма на кораба в Гренландия.

— Това са амфори — каза Бейли. — Гърците и римляните са ги използвали за съхраняване на неща като вино и зехтин.

— Или на нещо много по-лошо — каза Мак.

Свещеникът се обърна към Ковалски.

— Не спомена ли, че капитан Хунайн ги е нарекъл в дневника си „гърнетата на Пандора“?

— Така ми каза Елена.

Бейли се обърна към останалите.

— Според мита Пандора не е била истинска жена, а създадена изкуствено от бог Хефест.

— Като бронзовите му робини — каза Ковалски, припомняйки си историята на Елена за механичните жени, които прислужвали на Хефест в ковачницата му.

— Всеки олимпийски бог сложил проклятие в едно гърне — каза Бейли.

— И после дали гърнето на Пандора да го отнесе на хората. Нещо като троянски кон, пълен със смърт, болести и нещастия.

— Определено отговаря на описанието на онова, което видях в трюма на кораба — каза Мак.

Мария се намръщи.

— Но нали го наричат кутията на Пандора, а не гърнето.

— Не, това е дошло от погрешен превод от гръцки — обясни Бейли. — Оригиналната гръцка дума е питос, което е голям съд хранилище. През шестнайсети век обаче думата била променена на пиксис, което означава „кутия“, и грешката така и не била поправена.

— Кутия или гърне, все тая — каза Ковалски. — Струва ми се, че сме на правилното място, или поне близо до него.

— Може би — рече Грей. — Но няма как да разберем, без да проверим какво има в тези гърнета.

— Нима искаш да отворим едно от тези проклети неща? — ужаси се Мак.

Грей пристъпи напред.

— Това е единственият начин да разберем със сигурност.

Мак се опита да му препречи пътя.

— Недей…

Грей го заобиколи и изрита с пета едно от гърнетата. Въпреки силата на удара гърнето само се разклати и на повърхността му се появи тънка пукнатина.

— Може би е по-добре да послушаш Мак — рече Бейли.

Грей не им обърна внимание и опита отново, като се целеше в пукнатината. Гърнето най-сетне се разцепи на две. От него се разтече черно масло. Всички отскочиха назад, сякаш бяха попаднали на змийско гнездо.

Пещерата се изпълни със силна миризма на петрол.

— Същото нещо изтече от гърнетата в Гренландия — посочи Мак.

— Но тук е само то — каза Сейчан, която беше единствената, приближила се до гърнето.

Ковалски я последва.

— Права е. Няма бронзови раци и зелена лепкава гадост.

Всички се обърнаха към гърнетата от другата страна. Спогледаха се и заедно тръгнаха към тях.

С изключение на отец Бейли, който спря да огледа един шейсетсантиметров камък в средата на пещерата. Прокара пръсти по вдлъбнатината в горната му част и промълви:

— Това е олтар за жертвоприношения.

Ковалски побърза да мине покрай камъка.

Никой не проговори, докато вървяха към другата редица гърнета. Гайгеровият брояч на Мак изведнъж зацъка. Цъкането се засили, когато приближиха гърнетата.

Ковалски хвана ръката на Грей.

— Може би е по-добре да не чупим и тези.

17:24

„Касоразбивачеството е въпрос на деликатност“.

Сейчан прокара нагорещения връх на ножа си по края на капака. Топлината размекна и стопи восъчния печат. Тя махна част от него, после поднесе ножа към Мария.

Тя щракна запалката.

Сейчан задържа върха над пламъка, за да го нагрее отново.

— Мъже — рече Мария. — Все гледат да строшат нещо. Надявам се да възпиташ Джак да проявява малко повече здрав разум.

— Ще се постарая — отвърна Сейчан, като се надяваше наистина да стане така. — Макар че половината му ДНК е на Грей, така че нищо не се знае.

После отново се зае с печата.

Зад нея, отегчени от пипкавата работа или твърде нервни, за да бездействат, мъжете бяха отишли при отец Бейли и камъка.

— Какво мислиш? — попита Грей и се отпусна на коляно.

— Помислих си, че е някакъв олтар или място за ритуални жертвоприношения — отвърна свещеникът. — Но сега се питам…

— Какво?

Сейчан стопи един по-дебел пласт восък и капакът се размърда.

— Готово — обяви тя, поглеждайки назад към мъжете.