Джеймс Роллинс - Последната одисея

Грей отиде при нея, увличайки след себе си останалите. Обърна се към Мак.

— Какво мислиш?

Климатологът погледна гайгеровия брояч.

— Показанията остават същите. Дозата радиация е в рамките на допустимото, но не е разумно да се застояваме прекалено дълго тук.

Грей кимна на Сейчан.

— Заслугата е твоя.

Тя хвана капака с двете си ръце, разклати го и го завъртя, за да разчупи останалия восък — след което го вдигна.

Стоящите зад нея ахнаха. Цъкането на гайгеровия брояч стана по-бързо.

Всички се отдръпнаха от блестящото зелено масло, изпълващо гърнето. То излъчваше слабо, противно сияние. Сейчан приклекна, готова да действа, ако от отровната супа изпълзи или изскочи нещо ужасно. След няколко секунди стана ясно, че нищо няма да се появи.

— Мисля, че е само течността — каза Грей. — Също като гърнетата от другата страна.

Бейли пристъпи напред.

— В дневника си капитан Хунайн пише, че при първото си пътуване до Тартар успели да стигнат само до прага на града поради недостиг на продоволствия. Но при входа той взел съдове с нещо, което нарича Маслото на Медея, и се върнал у дома с тях.

„Хм-м…“

Сейчан се отдели от останалите.

— Не мисля, че е добре да оставяме съда отворен прекалено дълго — предупреди Бейли. — Хунайн неслучайно е нарекъл веществото Маслото на Медея. Според митовете маслото на магьосницата съдържало тайната на неугасимия огън, дарен й от титана Прометей, който я научил как да го съхранява в херметически затворени златни ковчежета.

— Нещо като тези гърнета — каза Грей.

— Едно от които вече не е херметически затворено — напомни им Мак.

— Твърди се, че нейното масло, подобно на легендарния гръцки огън, се подпалвало от вода и пламъците му не можели да бъдат угасени от нея — продължи Бейли и посочи амфорите. — Тук е достатъчно сухо, но се боя, че ако остане открито твърде дълго… при толкова много съдове…

— Бум — довърши Ковалски.

— Може и да е прав — рече Мак. — В Гренландия раците се запалиха доста бързо, но въздухът беше влажен и пълен с ледени кристали.

— В такъв случай засега да затворим гърнето — предложи Грей. — Поне да ограничим излагането му на влага.

— Не — каза Сейчан. — Още не.

Тя отиде в дъното на пещерата и прокара длани по извитата тъмнокафява стена. Повърхността беше груба, но прекалено равномерна. Бяха пропуснали да го забележат, тъй като вниманието им беше грабнато от загадъчните гърнета и олтара.

Тя вдигна ножа си и почука с дръжката му стената.

Звън като на гонг обяви откритието й.

Тя се обърна към останалите.

— Това не е скална пещера, а бронзова зала, потъмняла от годините. — Сейчан посочи с ножа си към гърнетата. — Ако това е мястото, от което Хунайн е откраднал вълшебното си масло, значи тук трябва да е входът към Тартар.

Останалите забързаха към нея и прокараха длани по потъмнелите стени, потвърждавайки откритието й.

— Тя е права — каза Грей и почука по стената. Другите направиха същото, потвърждавайки подозрението му. — И не се отнася само за задната стена. Цялата пещера е от бронз. Бронзов мехур.

Ковалски зададе най-належащия въпрос.

— Достатъчно сме чукали по стените. Как ще влезем?

Отец Бейли се върна при олтара.

— Аз… мисля, че знам. — Той се обърна към групата. — Това е изпитание.

17:30

„И очевидно с ограничено време“.

Грей се загледа в отворения съд. След разчупването на печата светещото масло можеше да се възпламени по всяко време. Той се обърна към Бейли.

— Какво мислиш?

Свещеникът се отпусна на коляно до олтара и прокара длан по вдлъбнатината в центъра.

— Това е камък, но мисля, че плиткият басейн е от бронз.

— Но какво общо има това с отварянето на портал? — попита Сейчан.

— Херон Александрийски — твърдо рече Бейли.

Никой не го разбра.

— Той е бил блестящ инженер от първи век. Създал всякакви устройства, сред които първия автомат за продаване, работещ с пускане на монета. Както и задвижван от въздух орган. Изписал е томове по темата и се обзалагам, че братята Бану Муса, които били колекционери на антично знание и се интересували особено много от механичните изобретения, са ги чели векове по-късно. Дори Да Винчи споменава за него.

— Какво общо има това с нашата ситуация — попита Грей и отново погледна светещото гърне.

„И отговаряй по-бързо“.

— Херон измислил начин да отваря вратите на храма с помощта на примитивна версия на парен двигател. Жрецът говорел на тълпата от стъпалата пред затворения храм, после се палел огън. След като се разгарял силно, той загрявал резервоар с вода, скрит отдолу. Образувалата се пара задвижвала бутала, колела и въжета и вратите на храма се отваряли, сякаш го правели сами.